“Нищо от юг не може да ми навреди!”

Из романа “Огънят в мен” на Даниела Богоева-Гюргакова, издателство Сиела.

“Беше още много рано, на изток се развиделяваше и небето светлееше, но въпреки това слънцето не беше изгряло. Птиците обаче отдавна бяха започнали да се гонят из короните на дърветата и огласяха с песните си хладния сутрешен въздух. Катрин лежеше по гръб с ръце под тила и съсредоточено гледаше в някаква невидима точка на тавана. Лицето й изглеждаше съвсем спокойно, но вътрешно се чувстваше напрегната и объркани мисли се лутаха из главата й.

Полежа още малко, после стана, отиде в банята, пусна силно водата, за да се напълни ваната, и се върна обратно в спалнята. Извади от шкафа неголяма кадифена торбичка, взе от нея два кръгли светли камъка и ги остави на пода. След това започна да отваря различни пакети с ароматни билки и треви и отмервайки определени количества от тях, ги насипа в дълбока керамична купа. Смеси две шепи босилек, две шепи розмарин, по една шепа бял равнец и кимион, добави щипка седефче, внимателно ги разбърка с пръстче, нашепвайки тихичко нещо, и ги пресипа в чувалче от тензух. След това отнесе чувалчето и камъните в банята и като спря водата, ги постави във ваната. Само след миг помещението се изпълни със свежия дъх на растенията.

Катрин се съблече и внимателно се потопи в ароматната вода. Косата й се разстла около тялото като причудливо морско водорасло. Бавно отпусна мускулите си, затвори очи и пропъди всички мисли от съзнанието си. Дишането й се забави, докато всичко постепенно изчезваше – първо банята, след това апартаментът й, сградата, в която той се намираше, градът, страната, континентът, а след него и цялата планета. Остана единствено тя, потопена във ваната, визуализирайки как водата, заредена от вибрациите на камъните и енергията на билките, абсорбира негативните сили, които се опитваха да я впримчат в мрежите си. Усети как в областта на стомаха й се зароди малка трептяща точица от светлина, която постепенно нарасна дотолкова, че обгърна всичките й органи, смеси се с кръвта й във вените и потече през тях като сияеща подземна река, която се виеше и бълбукаше, следвайки ритъма на сърцето. Светлината изпълни цялото й тяло и заструи през дланите, стъпалата и лицето й, прогонвайки всяко тягостно и болезнено усещане. Катрин задържа тази картина в мислите си, докато чувството за топлина, лекота и пречистеност я завладя напълно, след което отвори очи и позволи на реалността да нахлуе в нейния свят. Полежа така няколко минути, след което издърпа запушалката на ваната, изчака, докато водата се източи, изправи се, обля се с душа и наметната с бял халат, излезе от банята.

Отиде в спалнята, внимателно подбра няколко цветни свещи, сложи в плитка глинена купичка малко тамян, смирна, карамфил и сол и ги запали върху парченца от дървени въглища, взе малък лист хартия и струпа всичко на пода. След това извади от продълговата кутийка ритуална кама с красива дръжка, гравирана със сложна плетеница от символи, върна се при останалите приготвени неща, застана до тях и пое няколко пъти дълбоко въздух. Хванала камата с дясната си ръка, Катрин мислено очерта с върха й неголям кръг около себе си и съзнанието й му придаде електриковосиньо сияние. В южния му край постави червена свещ и я запали с думите:

– Нищо от юг не може да ми навреди!

В западния край на кръга запали синя свещ и произнесе:

– Нищо от запад не може да ми навреди!

В северната страна запали зелена свещ.

– Нищо от север не може да ми навреди!

Накрая отиде до източния край на кръга, където запали жълта свещ и произнесе:

– Нищо от изток не може да ми навреди!

Запали тънка бяла свещ от пламъка на южната червена, повдигна я с две ръце над главата си и каза:

– Нищо отгоре не може да ми навреди!

След това закрепи свещта на пода и изрече:

– Нищо отдолу не може да ми навреди!

Накрая седна в центъра на кръга, съсредоточи се още повече и нарисува малък знак върху хартиеното листче, медитира известно време над него и го изгори на бялата свещ. Поседя около десетина минути, като остави гледката на огъня да я обгърне. Стори й се, че цялата влиза в него. Пропусна светлината и топлината в себе си и им позволи да заздравят душата й, а после угаси свещите в обратен на запалването им ред, като натискаше фитилите им с върха на ритуалната кама. Чувстваше се като преродена.”

 

Из романа “Огънят в мен” на Даниела Богоева-Гюргакова, издателство Сиела.

Още откъси от романа:

“Нищо от юг не може да ми навреди!”

 

Катрин Дюроа е красивата собственичка на магазин „Пет сезона“ – езотерика и антиквариат, намиращ се на тиха уличка във вълшебния Париж. С лумнала червена коса и покоряващи зелени очи, тя е горда наследничка на поколения умни и силни жени, вещи в магията. И знае, че най-важното е да пази стриктно тайните, които владее, защото в неподходящи ръце те могат да причинят много злощастия.

Но макар умът ѝ да знае, че трябва да внимава, сърцето ѝ жадува за истинска любов. И след едно жестоко опарване с неподходящ мъж, който се е опитал да открадне късчета от нейната магическа същност, Катрин се е зарекла, че няма да погледне друг.

Докато не среща Ален. Сериозен и прагматичен, той не вярва в магии и подобни глупости. Но вярва на сърцето си, а то го тегли към Катрин въпреки всички пречки и неразбираеми събития около нея. Катрин е привлечена от Ален и същевременно е объркана – защото е сигурна, че го е виждала и преди. Но къде ли?

И двамата не знаят, че красивата магьосница е в огромна опасност и нейните повтарящи се огнени сънища са само предупреждение за кошмара, който се задава. Защото някой е готов на всичко, за да навреди на Катрин – и е призовал могъщи сили от отвъдното.

В „Огънят в мен”, завладяващия дебютният роман  на Даниела Богоева-Гюргакова, почти всичко е истинско – от парижките улици и барове, през заклинанията и историите за вавилонски, шумерски и древноегипетски богове, та до ритуалите и съставките на магическите благовония. А измислицата… е, колко пък може да е измислена любовта между двама влюбени, които са готови да се изправят не само срещу целия свят, но и срещу онова, което се простира отвъд него?