“Ненавиждам етикета, както ненавиждам и хората, които се съобразяват с него…”

Из романа “Една съвсем различна история” на Хокан Несер, издателство Емас.

“Цялото глупаво начинание представляваше, разбира се, позорно слабоумие. Изглежда, причините за него се криеха не в нечия пряка инициатива, а в общо прието уважение, в случая обаче насочено не към когото трябва. Неколцина сънародници се срещат на съботен пазар в малко бретанско градче. Навярно при подобна среща етикетът предписва определено поведение, спазване на ритуали. Ненавиждам етикета, както ненавиждам и хората, които се съобразяват с него.

Сигурно бих погледнал с други очи на подобна компания унгарци, събрали се около ресторантска маса в Стокхолм или Малмьо. Всъщност изпитвам непоносимост към вътрешната същност на компанията; външната страна не ме интересува. Да знаеш и да проникваш през обвивката често е по-лошо, отколкото да тънеш в невежество. Или да се преструваш на невеж. По-лесно е да живееш в страна, където не разбираш напълно езика.

Френският – в момента се намирахме в такава езикова среда – ми се струва най-изразителен, когато не разбирам какво говорят.

Ала онова, което ми минава през ума, никога не ми личи. Винаги се старая да прикривам лошите си мисли. Например наум ругая, а външно се усмихвал ли, усмихвам… Това е моят начин да си проправям път в живота. Navigare necesse est1. Понякога дори ме смятат за симпатичен. Както гласи една стара и съвсем точна максима: мислите не са опасни, докато си стоят в ума. Превърнал съм в свой принцип да не изричам неприятни за събеседниците ми думи.

И така, двойките бяха две. В началото си мислех, че се познават и са дошли заедно на почивка, ала – както се оказа – съм грешал. Просто шестимата най-случайно се започнахме сред търговските сергии на пазара, където продаваха сирена, сладко и мармалад, мускатово вино, сайдер – все домашно производство – и ръчно плетени шалове. Възможно е Ерик да е хвърлил око на едната жена. И двете са млади и що-годе хубавки. Впрочем не е изключено да е харесал и двете, защото, докато хапвахме морски дарове, щедро полети с вино, той несъмнено започна да се държи флиртаджийски.

Навярно аз също.

Да не пропускаме и особената връзка с Шумлинге: Ерик е живял там през целия си живот, а жената от едната двойка каза, че е израснала там, но се преместила в Гьотеборг. Другата жена живеела в Шумлинге от десетгодишна възраст. Тримата не се познаваха, ала това съвпадение от географски характер събуди интереса им един към друг. Дори Ерик се развълнува.

У мен пък общата им любов към Шумлинге предизвика също толкова силно отвращение. Заприличаха ми на туристи с организиран превоз, които идват в малко френско градче само за да се любуват на местните обичаи и особености, като непрекъснато ги сравняват с поведението на земляците или сънародниците си. Преди да поднесат основното блюдо, изпих три чаши студено бяло вино. Докато се потях под слънцето, усещах прилива на добре познатото ми отчаяние или невроза, както го нарекох преди малко.

Колкото до моите връзки с Шумлинге, предпочетох да си замълча. Сигурен съм, че никой от компанията не знае кой съм. Иначе нямаше изобщо да съм тук.

Хенрик и Катарина Малмгрен – така се казват съпрузите от едната двойка. Тя е израснала в Шумлинге, но сега живеят в Мьолндал. И двамата са около трийсетте. Тя работи в Салгренската болница, а той – в научната сфера. Женени са, но нямат деца. Катарина има вид на жена, която може и иска да забременее. Ако някой от двамата е безплоден, непременно е той. Хенрик е сух, напрегнат, със зачервена кожа. Сигурно изгаря лесно на слънце. Останах с впечатлението, че и той като мен не се чувства комфортно по време на дългия обяд. Подобни хора предпочитат компанията на компютърен екран и прашасали томове. Да се чуди човек как изобщо са се събрали.

Гунар и Ана – другата двойка – не са женени. Явно дори не живеят заедно. И двамата се опитаха да преборят вродената си повърхностност, да направят впечатление на хора, които посредством разсъждения са стигнали до важни изводи за живота, но не успяха, разбира се. Изобщо, по-добре да се бяха придържали към по-премерени словесни изяви. Особено тя. Той е учител, не разбрах какво преподава, а тя работи в рекламна агенция. Най-вероятно се среща с клиенти, защото лицето и горната половина от тялото й безспорно са най-силните й достойнства.

–––––––––––––––––

1 Navigare necesse est (лат.) – Трябва да се плава. – Бел. прев.”

 

Из романа “Една съвсем различна история” на Хокан Несер, издателство Емас. Превод – Ева Кънева.

Още откъси от романа:

“да убия цялата компания и да се махна оттук…”

“носеше само ефирна, полупрозрачна туника, която скриваше тялото й колкото стена на аквариум…”

 

Бретан, 2002 г.

Шестима шведи са избрали за летния си отпуск крайбрежното селце Мустерлен. Шестимата не знаят нищо един за друг, свързват ги морето, хубавата храна, голото нощно къпане и възможността за летен романс…

Един ден на плажа към компанията се присъединява красиво 13-годишно момиче. Подкупващият й чар и относително зрялото за възрастта й тяло осигуряват на малолетната място на яхтата, с която шестимата шведи тръгват на кратък круиз. Никой не подозира предстоящата трагедия…

 

Шумелинге, 2007

Инспектор Барбароти е на почивка с любимата си Мариан. Но раят му е помрачен от писмо, в което анонимният автор заплашва да убие човек на име Ерик Бергман. Дали е сериозно намерение, или поредната “партенка” на някой смахнат? Докато Барбароти се чуди какво да предприеме, трупът е намерен. А е получил и ново писмо с нова заплаха…

 

Хокан Несер ни поднася една наистина съвсем различна история – криминална, но отличаваща се от традиционните криминални сюжети, съчетана майсторски от изненадващи събития, неочаквани развития, дълбоки причинни връзки и северна тайнственост.

Една история с осезаем скандинавски привкус.