“може би “у нея не бяха останали повече книги”, както хората често се изразяваха за писателите…”

Из романа “Съпругата” на Мег Уолицър, издателство Колибри.

“Последваха още реакции, още разговори, и в крайна сметка останалите се разпръснаха; ставаше късно и виждах, че разсилните чакат отвън с парцалите и кофите си. Аз стоях, мачках коктейлна салфетка в ръката си и също чаках, макар че не ми беше напълно известно какво. Илейн Мозел забеляза, че чакам, изведнъж ме хвана за ръка и ме дръпна в една ниша така бързо, та дори не успях да покажа изненада.

– Чувам, че си талантлива – заговори.

– Ами, може би – измънках.

– Не го прави – отсече. Никой друг не ни чуваше; бяхме заобиколени единствено от мраморните бюстове на достойни и отдавна покойни жени.

– Какво да не правя?

– Не си въобразявай, че ще успееш да привлечеш вниманието им – отвърна тя.

– Чие?

Тя ме изгледа печално, нетърпеливо, сякаш съм идиотка. Идиотка с безопасна игла на полата.

– На мъжете – поясни. – Онези, които пишат рецензиите, които ръководят издателствата, редакторите на вестници и списания, онези, които решават кой да бъде вземан на сериозно, кой да бъде поставен на пиедестал за остатъка от живота си. Кой да бъде провъзгласен за крал на цялата глупотевина.

– Значи, твърдите, че всичко е конспирация? – попитах кротко.

– Ако използваш тази дума, това ме кара да изглежам завистлива и побъркана – продължи Илейн Мозел. – А аз не съм такава. Още не. Но да, предполагам, може да бъде определено като конспирация да заглушат гласовете на жените и да направят тези на мъжете гръмки. – На последната дума повиши тон.

– О, разбирам – беше единственото, което успях да изрека едва-едва.

– Не го прави – повтори тя. – Намери някакъв друг начин. Само шепа жени са успели да стигнат донякъде. Предимно авторки на разкази, все едно жените са някак по-приемливи в минималистичното.

– Може би – пробвах се – жените са различни от мъжете. Може би те се опитват да постигнат нещо друго, когато пишат.

– Да – съгласи се Илейн. – Това би могло да е истина. Но мъжете с техните мащабни платна, с техните дебели книги, в които се опитват да включат всичко, с техните тежкарски костюми, с техните силни гласове винаги получават повече. Те са значимите. И искаш ли да знаеш защо? – Наведе се близо до мен и добави: – Защото те казват така.

После внезапно ме изостави и аз се прибрах обратно в общежитието, но цяла нощ се чувствах неспокойна и не на себе си. Както щеше да се разбере впоследствие, творчеството на Илейн Мозел нямаше да се окаже трайно. Бройките от романа й се изчерпаха и той не беше отпечатан повече; изчезна, превърна се в антикварна рядкост от типа пожълтели книги, които хората купуват за двайсет и пет цента от гаражна разпродажба във Върмонт, за да ги сложат на лавицата в стаята за гости, но никой гост не посяга към тях да ги чете.

От време на време се питах какво се беше случило с Илейн Мозел, защото не мисля, че след “Спящи кучета” беше публикувала нещо. Може би й е било прекалено тежко; може би се беше омъжила, бяха й се родили деца и животът просто не й беше оставил време да пише; може би беше станала алкохоличка; може би всеки издател беше отхвърлял ръкописите й, може би “у нея не бяха останали повече книги”, както хората често се изразяваха за писателите, олицетворявайки въображението им с някакъв голям килер, или добре зареден с продукти, или пък празен като през военни времена.

Може би беше умряла. Така и не научих, след като романът й се присъедини към обширното гробище от нетачени книги и може би тя се беше хвърлила неутешимо връз гроба.”

 

Из романа “Съпругата” на Мег Уолицър, издателство Колибри.

Още откъси от романа:

“Няма нищо лошо в отхвърлените ръкописи… С изключение на качеството им. Както и да е, все някой трябва да ги чете….”

“Може би той наистина беше талантлив писател. Може би аз не успявах да го видя, защото сама не бях достатъчно талантлива…”

 

Колко време можеш да жертваш собствения си талант, мечти и амбиции в името на друг?

„Съпругата“ е историята на дългия и буреносен брак между световноизвестния писател Джо Касълман и съпругата му Джоун. История за тайната, която пазят от десетилетия.

В момента, в който Джоун Касълман решава да напусне съпруга си, те са на 10 000 км в небето над океана, на път за Финландия, където Джо трябва да получи престижна международна награда. Но точно в този момент Джоун, която през последните 40 години е използвала своя литературен талант, за да подклажда пламъците на неговата кариера и е прощавала изневерите му „в името на изкуството“, решава да сложи край на една гигантска заблуда.

„Съпругата“ е забавно-мъдра история за онзи критичен момент, в който съзираме ироничната усмивка на съдбата. Защото понякога именно животът, за който сме се борили и който сме смятали, че искаме, е точно това, от което трябва да се откажем, за да продължим напред.

 

Мег Уолицър е автор на бестселъри като “The Interestings”, “The Uncoupling”, “The Ten-Year Nap”, “The Position”, “Белжар” и др. Живее в Ню Йорк Сити.