“Нещата тук са различни…”

Из романа “Къщата на езерното дъно” на Джош Малерман, издателство Deja book. Превод – Коста Сивов.

“Не беше малко, но не бе и голямо; около половината от първото езеро и две трети от второто. Край брега имаше по-малко дървета и ясно се виждаха къде планините се плъзгат във водата. Гребяха към тях.

Непосещавано.

Думата като че ли плуваше във водата, скочи и се намести в главата на Амелия.

– Гладна ли си още? – попита Джеймс. – Така и не довършихме обяда си.

Въпросът беше дразнещ, помисли си момичето. Неуместен. Но защо?

Защото вие, хлапета, ядохте на второто езеро. Сега сте на третото. Нещата тук са различни.

Амелия погледна към водата. Една риба плуваше на една страна на около трийсет сантиметра под повърхността. Мъртва е, помисли си тя.

Но рибата като че ли гледаше нагоре – към нея.

– Добре съм си така – отвърна Амелия, но това създание я изнервяше. Имаше ли й нещо на водата? Мъртвите риби в езерата, разбира се, бяха нещо нормално. По-скоро я притесняваше как я гледа рибешкото око, сякаш бяха срещнали погледите си, рибата и тя.

– Винаги съм гладен – сподели Джеймс. – Като дете ядях по два… мамка му!

Амелия заби поглед в него. Мислеше си за рибата, когато той изкрещя. Заради нея ли крещеше?

– Какво? – попита тя. Изплашена. – Какво?

Джеймс извади греблото от водата. Амелия стори същото.

Момчето се взираше в повърхността на езерото с ококорени очи, с прекалено ококорени очи.

Момичето погледна.

Също го видя.

Покрив.

– О, боже – изуми се тя. – О, боже мой.

Понесоха се около него, над него, като малка птичка в небето, като самолет за двама.

– Това не е ли… – Започна Джеймс, но не успя да довърши.

– Да – отвърна Амелия. – Това е къща.

Наистина беше; и двамата я видяха. Къща. Под водата. Покривът се намираше под водната повърхност. И все пак там долу бе толкова тъмно…

Джеймс първи излезе от унеса, върна греблото във водата и започна да гребе в противоположната посока, за да подкара кануто назад. Амелия стори същото.

Понесоха се.

Отново над къщата.

Къщата.

Под водата.

Без да изрекат и дума, двамата се хванаха за ръба на кануто по едно и също време и пръстите им докоснаха олющената боя. Слънчевите лъчи танцуваха по водната повърхност и приличаха на блестяща завеса, на покана, на разкритие.

На нещо друго.

– О, боже мой – повтори Амелия.

Не можеше да измисли нищо друго.

– Огромна е – констатира Джеймс.

Ако можеха да съдят по шистовия покрив, къщата наистина бе голяма.

Под тях.

Под водата.

Спогледаха се и мълчаливо се съгласиха, че ще я разгледат. Щяха да влязат във водата. Никой уважаващ се седемнайсетгодишен, излязъл на първа среща, не би отплавал далече от това.

Но като за начало, за минута или две, засега… просто се гледаха.”

 

Из романа “Къщата на езерното дъно” на Джош Малерман, издателство Deja book. Превод – Коста Сивов.

Още откъси от романа:

“Ние се редуваме на това ненормално място…”

Ново заглавие от aвтopa нa сензацията „Kyтия зa птици“. Джош Малерман ни отвежда на първа среща в морските дълбини. В очакване на приключението на Aмeлия и Джeймc…

Звyчи ĸaтo пepфeĸтнaтa пъpвa cpeщa – плaвaнe c ĸaнy пpeз няĸoлĸo cвъpзaни eзepa. Ceдeмнaйceтгoдишнитe срамежливи и донякъде странни тийнейджъри oтĸpивaт нeщo пoд пoвъpxнocттa нa вoдaтa, ĸoeтo пpoмeня живoтa им зaвинaги.

Kъщa нa eзepнoтo дънo. C двa eтaжa и xyбaвa гpaдинa. Πpeднaтa вpaтa e гocтoпpиeмнo oтвopeнa. И ги oчaĸвa.

Това, което предизвиква интерес в двамата тийнейджъри се превръща в мания и те започват да плуват надолу към къщата, за да я изследват. Всяко следващо посещение ги привързва един към друг, както и към тайнствеността на къщата.

Тoвa, чe ĸъщaтa e пpaзнa, нe oзнaчaвa, чe нямa ниĸoй вĸъщи.

Прекрасна хорър книга за тези, които мислят, че не харесват хорър.