Георги Караславов: “Какъвто и майстор да си, за да направиш дори една барака, трябва да подготвиш съответния материал. Но ако за една барака трябва да се подготви нужното количество материал, нима е по-малко необходимо за едно художествено произведение да се подготви, да се набере, да се струпа нужното количество жизнен материал? За написването на истинско, правдиво, вълнуващо произведение трябва да се подготви не какъв да е материал, а най-добър, най-здрав, най-годен материал, и не в какво да е строго пресметнато количество, а в голямо количество, за да може авторът да избира, да взема за своя художествен градеж най-пригодното, най-характерното, най-здравото, най-трайното, най-красивото. Авторът трябва да бъде неуморим и неутолим в търсене и събиране на жизнен материал и безцеремонен в изхвърлянето на всичко, което няма да е най-пригодно за даденото художествено произведение. Онзи автор, който е измерил жизнен материал за едно художествено произведение до последната запетая, той неминуемо ще изпадне в схематизъм, неговият език ще бъде беден и неговият стил ще куца.
Събирането на жизнен материал не е просто механическо, статистическо струпване на голи факти.
Събирането на жизнения материал е работа трудна, сложна, отговорна. За нея трябва голяма подготовка, голямо майсторство. Писателят борави с човешките души, с човешките характери, с човешките страсти. Той трябва да бъде наистина особен род инженер, за да проникне в дълбините на човешката душа. За задълбоченото, сигурно проучване на човешката душа с всичките й неуловими или трудно уловими трепети, с нейните бури, приливи и отливи писателят трябва да бъде въоръжен с познания. С едно пусто желание да се пише и с едно голо стремление да се прочуе, писателят няма да постигне нищо…
Не се мерете и дребнави амбицийки, млади хора! Не се задоволявайте с хилави произведенийца, които ще ви осигурят някакво еснафско живуркане в столицата! Мерете надалече и нависоко! Мерете крупни произведения, правете големи и благородни планове без задни мисли и без нищожни резултати!… Мерете се с Пушкин, мерете се с Ботев, ако искате истинско мерило за своята творческа работа. А кой докъде ще израсне, това ще покаже и талантът му, и добросъвестността в изпълнение на работите му, и участието му в обществения живот. Без това няма да направите абсолютно нищо, другари, а ще се мъчите да преливате от пусто в празно. Запомнете това!”