Защо и колко да редактираме?

Привършили сте с първия вариант на ръкописа си. Вече сте убеден, че историята е станала страхотна, многопластова, героите са триизмерни, сложни, ритъмът ви е “убиец”, а структурата ви е уникална, имате завладяващо начало, емоционална кулминация и силен финал. И знаете много добре, че онова, което ви чака, не е по-лесно от това да извадите историята от главата си. Предстои ви да редактирате. Но в каква степен и защо?

Колко пъти да редактираме?

Поне веднъж, нали? При това, усещането ще е като за пренаписване на почти всичко наново, наред със следенето на основната сюжетна линия, структура, фокус върху героя. Това е редакцията, тестваща Съдържанието. Помъчете се в тази редакция да отсеете ненужните сцени, да изтриете такива, да обедините герои или да премахнете епизодичен герой, който не допринася кой знае колко за придвижването на историята напред или за доразвиването на главния герой. Имайте предвид, че с отърваването от 10%-15% от текста произведението ви ще стане по-добро. Стивън Кинг казва: “Убийте любимците си! Убийте ги, дори когато това бавно убива егоцентричното ви сърчице на драскач! Убийте любимците си”. По време на тази редакция следите дали всичко върви последователно, дали не сменяте прекалено често гледната точка или дали въобще е трябвало да я отделяте от главния си герой. Това е редакцията, в която трябва да се уверите, че проучването ви на дадена тема е пълно и не се нуждае от допълнителни проверки.

Втората редакция е редакцията на Засилване на напрежението. Тук следите за силата на различните сцени. Имате ли прекалено много сцени, които, докато започнат, минават 2-3 страници в предистория, описание на обстановката и т.н. Отървете се от този маниер. Читателите бързо ще намразят приключването на глава, само като знаят какво мотане ги чака със следващата.

Третото минаване на материала е, за да се уверите, че не сте пропуснали нищо съществено и е идеалната редакция, защото в нея търсите стилистични проблеми на ниво Изречение. Това е едно от най-трудните нива на редактиране и реално след него текстът ви започва да ви определя като писател. Всяко изречение е важно. Или поне трябва да останат онези, които са. Избягвайте дългите параграфи – читателите обичат да виждат повече бяло по страницата, а тежките параграфи ги напрягат много. По-кратките параграфи говорят за повече динамика. Имате ли я в достатъчно количество? Следете преходите между различните параграфи. Отделните параграфи не обслужват само окото на читателя, те трябва да са разделени логично. Внимавайте с прилагателните и по възможност изчистете почти всички наречия. Проверете метафорите и сравненията си. Баналните работят срещу вас. Избирайте обикновени думи пред претенциозни – вие пишете, защото имате какво да разкажете, а не за да изпъкнете пред читателите с невероятния си речник. Изчистете ненужните думи – “Тя кимна с глава в знак на съгласие“, “Той премигна с големите си очи“, “Той изсвири с уста” и т.н.

Четвъртата редакция е тази на Дребните неща. Направете си списък с начините на форматиране на определени елементи – как ще изписвате числата (с цифри или с думи), как ще изписвате търговските марки (на автомобили например – на латиница или на кирилица, с главни букви или малки). Тук се следи за пунктуация (прекалявате ли с удивителните, с многоточията, правилно ли използвате запетайките), липсваща или използвана грешна дума, дума “клише” (често ли използвате “изведнъж”, “наистина”, “тотален”, “буквално” и т.н.), тагването в диалозите (прекалявате ли с описателните глаголи като “изръмжа”, “изкиска се”, “изкрещя”, вместо да използвате почти невидимите “каза”, “попита”, “отвърна”), по един и същи начин ли изписвате имена на хора и места (“Оксфорд” или “Оксфърд”, но не и двете). Номерирайте страниците, вкарайте и името на романа и вашето име в хедъра на всяка страница.

Петата редакция задължително трябва да е Гласовата. Ако можете да си намерите и слушател/и, ще е най-добре. Ще бъдете удивени колко резки прекъсвания ще уловите, въпреки че сте чели ръкописа си толкова пъти и не сте ги забелязали. Следете за повторения и за ритъм на текста. И разбира се за естественост в диалога.

Колко още след петата редакция? Спрете, когато творбата ви добие възможно най-полирания вид и сте максимално близко до идеята си за завършеност. Винаги ще се намери нещо за дооправяне. Хубаво е да се ограничите до определен брой редакции/пренаписвания, преди да я дадете за четене на своята група от бета-читатели (тестови читатели – близки, хора, на които вярвате в преценката).

Да прекалите с редактирането – това все пак не бива да е нещо, от което чак да се страхувате. Имайте предвид, че повечето ръкописи, които стигат до издателствата, са недоредактирани. Колкото по-дълго работите над ръкописа, толкова по-фокусиран и силен става той. На някои писатели им отнема години, за да разберат сърцето на историята си.

И все пак, научете се и да оставяте произведенията си. Ако работите над една и съща творба в продължение на дълги години, просто вече я оставете настрана и започнете нещо ново.

Защо трябва да редактираме сами?

Искате да ви публикуват? Ако държите хората наистина да прочетат това, което сте написал, тогава трябва да се научите да усъвършенствате произведението си. Защото в наши дни всеки може да публикува каквото си иска, без значение дали е толкова добро – ако имате парите, винаги можете да намерите кой да отпечата това, което предадете за печат. От друга страна вероятно бихте предпочели традиционното публикуване, където издателят ще поеме рисковете, ще плати производството, ще направи редактирането, корицата ви. Но за да стигнете толкова далеч, ръкописът ви трябва да е далеч по-добър от стотици други. Така че трябва да се научите да редактирате книгите си.

Независимо дали ще си наемете редактор или ще ви зачислят такъв от голямото издателство, ваша отговорност е да доведете ръкописа си до съвършенство, преди да го предадете за разглеждане. Никога не си казвайте “Аз толкова си мога, има кой да го оправя”, защото на един “разглеждащ” редактор ще са му достатъчни няколко минути, за да прецени, че ще му бъде по-удобно да не ви чете дори до края на изискваните 40-50 страници, а да ви отсвири.

Редакторите! Редакторите могат да преценят до страница-две от ръкописа колко работа ги чака с ръкописа ви, за да го превърнат в годен за публикуване. Ако той се нуждае от работа по всяко изречение, обречен сте да не се свържат с вас от никое издателство с молба да им изпратите оставащата част от ръкописа. ..

Редакторите могат да преценят на мига дали знаете какво означава да приковете вниманието и да не позволите на читателя да остави настрана книгата, дори за да си легне в два през нощта. С прекалено много герои ли го запознавате за кратко време. Имате ли усет за гледна точка. Интересна ли е обстановката, имате ли отличителен глас. Фина и емоционална ли е историята ви или е банална и предвидима…

Да, редакторът може да прецени всичкото това само с прочита на 2-3 страници от ръкописа ви. Затова никак не е зле да се научите да редактирате добре произведенията си.