А. С. Пушкин: “Какво да кажем за нашите писатели, които, смятайки за недостойно да изяснят простичко най-обикновените неща, мислят, че ще оживят детската си проза с допълнения и тромави метафори? Тези хора никога няма да кажат “приятелство”, без да добавят: “това свещено чувство, чийто благороден пламък” и така нататък. Трябва да се каже “рано заранта”, а те пишат: “Щом първите лъчи на изгряващото слънце озариха източните краища на лазурното небе” – ах, колко ново и свежо е всичко това, а им изглежда по-хубаво само защото е по-дълго.”