Как да представим повече герои едновременно?

Главният ви герой изведнъж се среща с няколко непознати и това се явява първа среща и на читателя с тях. Или пък имате глава Първа, в която искате да ни представите всичките си основни действащи лица (а те никак не са малко!), насядали около масата. Как ще опишете тази среща?

Двама са малко, трима са много – направо са цяла тълпа. Особено, когато на автора му се налага да представи трима или повече герои в една сцена. Един герой? О, казвате си, няма проблем. През цялата сцена можем да си го наричаме на малко име или “той”, без да се притесняваме, че ще объркаме читателя. Двама герои? Какво толкова! В диалога се редуват, а ако са и от различен пол, можем пак да използваме местоимения, за да ги различаваме. Но три или – недай си боже – повече герои?! Как ще жонглираме с толкова народ, след като се предполага, че щом всички са участници в сцена, значи ще вършат нещо, ще говорят? Как ще се оправим с 6-7 образа, без да изглежда, че вечно някого пропускаме или че всички търпеливо се изчакват, преди да направят някое движение или да кажат нещо? И най-важното, как ще поддържаме интереса на читателя, без да го напрягаме или объркваме?

Представянето на повече герои наведнъж винаги е било предизвикателство. В основни линии от вас като автор се очаква да създадете кратко описание за всеки от тях, така че те на момента да станат разпознаваеми в съзнанието на читателя. В същото време трябва да запазите потока на действието и причинно-следственото развитие на сюжета, така че представянето на всички тези герои да не изглежда като списък за пазаруване.

Колко герои можете да представите наведнъж?

Има едно много просто правило: Толкова, колкото читателят е в състояние да проследи. Когато авторите работят с широк кръг от герои или със сцени, които изискват скоростно представяне на повече от двама-трима такива, читателите се чувстват като хвърлени в дълбоки бурни води. Имената се омесват, описанията на външен вид се размиват, действията като че ли се изпълняват от духове, които не сме сигурни на кого са принадлежали приживе.

Например започвате разказа си със сцена, в която приятели са насядали за вечеря около масата, и това (по часовниковата стрелка 🙂 ) са: Мария и Тео – домакините, младо семейство; Кати – сестрата на Мария, и приятеля й Ханс от Германия, с когото са от 2 години; Борис и Анна – приятелско семейство на Мария и Тео покрай отглеждането на големите им деца; Петя – братовчедка на Тео, с малката си дъщеря Елиза; Тони, Теди и Таня – деца на Боряна, и самата Боряна, която е колежка на Мария; и накрая – Петър и Саня, – съседите от третия етаж, които са в страхотни отношения с домакините.

Само в горния параграф са представени 14 герои. Чудите се колко от тях ще успее да запомни читателят? Да не бъдем песимисти – отговорът не е “николко”. Най-вероятно само Ханс, заради колоритността да е единственият чужденец сред всички, а и името му – откровено немско – лесно се запомня. Въпреки че имената на домакините се споменават доста често, пак не е сигурно, че те ще бъдат запомнени. А и да са, вероятно няколко параграфа по-надолу те напълно ще избледнеят, ако авторът не се постарае достатъчно да ги направи забележително присъстващи. Относно останалите – въпреки изричното отбелязване на характера на близостта с домакините – коя беше съседка, коя беше колежка, коя беше сестра… Едва ли някой ще запомни, дори да препрочете абзаца няколко пъти и да си запише всичко върху книгоразделителя.

И все пак, ако тези герои са ключови за историята и се налага да бъдат представени, какво е решението за автора?

Задайте си следните въпроси:

Какъв е смисълът? Дефинирайте отрано и лично за себе си целта на сцената и старателно управлявайте морето от образи в нея. Някои от тях ще са от първостепенна важност, други – не. Просто преценете кои налагат представяне.

Какъв е конфликтът? Конфликтът е другата важна съставка, която може да се изгуби сред множеството герои в сцената. Толкова сте заети да описвате обстановката, външния вид, диалога, че може да забравите за искрата. Приятелският разговор между половин дузина герои не е хич интересен. Динамичният спор обаче е друга работа. Никога не забравяйте личните цели на героите си. Какво иска да постигне всеки отделен герой в тази сцена? И как някои от тези цели се конфронтират? Помнете: естественият конфликт е един от най-добрите начини да характеризирате героите – той им дава нещо подходящо и страстно за разговор.

Сцените с множество замесени персонажи увеличават напрежението и са по-интересни, стига да ги планирате добре, да осъзнавате капаните им и се подготвяте за евентуални проблеми. Ето какво можете да направите, ако все пак опрете до подобен казус:

– Оценете наново наложителността на всеки образ. Кои са главните ви герои? Сцената ви може да налага присъствие и на 20 персонажи, но това не означава, че повествованието ще включва описание на действията на всички тях и че в диалога трябва да участват всички. Повечето реални хора така или иначе не могат да водят диалог едновременно с толкова хора. Те инстинктивно се разделят на по-малки групи. Това ще трябва да направят и героите ви.

И все пак, наистина ли се нуждаете от 14 герои? Възможно ли е да ги обедините в събирателен образ, поне някои от тях? Може би приятелското семейство със съседите от третия етаж могат да станат едно? А защо не и да остане само единият от двойката – най-добрата приятелка е съседката от третия етаж и тя е сама (самотна майка?) или просто съпругът й не е чак толкова важен за историята и обикновено не присъства в живота на най-главните герои, поради което не е описван в сцени? А може би колежката Боряна няма нужда от цели три дъщери, да не говорим – с толкова подобни имена?

– Опитайте се да “разбиете” представянето им в повече сцени. Криво-ляво читателите успяват да се справят с 10-12 герои в една история и то след като са им били представени поетапно. Какво обаче се случва, ако им ги “изсипете” наведнъж? Шансовете да разберат кой кой е отведнъж клони към минимален. Ако ви се задава голяма и пренаселена сцена, “постелете” си добре предварително като представите участниците в по-ранни сцени. След като сте претеглили действащия състав и сте го свели до “екзистенц минимум”, оценете самата сцена. Не може ли да разпределите героите в няколко различни (последователни?) сцени, за да дадете на читателите шанс да “сдъвчат” всеки герой подобаващо? Може на вечерята да присъстват само роднини, а колежката (толкова важна!) да бъде представена в работна среда, съседката (толкова близка!) – в сцена “след работа” или предлагаща помощ на приятелката си да разчисти на следващия ден?

– Разредете представянията в самата сцена. Ако сте напълно убедени, че всички тези герои трябва да бъдат представени в тази единствена сцена, поне разредете тяхното представяне в хода на сцената. Нека героите се движат в самата сцена, нека не са около тази маса, която предполага всички едновременно да са един срещу друг и да задължава едновременно представяне. Нека пристигат на вечерята последователно, услужливо изчакващи представянето на предишните. Нека домакинята има възможността да разменя по няколко думи с всеки от тях и по този начин да “бетонира” образите в съзнанието на читателя, преди да се прехвърли към следващите.

– Направете героите незабравими. Уникални ли са героите ви? Ще улесните “смилането” на тълпата като се постараете да нямате “блед” герой сред нея. Вместо да рецитирате списъка с гости, направете ги незабравими като им дадете уникални отличителни белези, оригинални действия, смислени и добре претеглени реплики, за да се забият в паметта на читателя. Може би колежката Боряна е със силно изрусена коса и странна прическа? Може Борис от приятелското семейство да е вече добре подпийнал? Ханс да е с лош дъх? Сестрата на Мария – Кати, да е със зачервени от алергия (плач?) очи? Помогнете на читателя да ги различава като елиминирате вероятността да имат имена, започващи с една и съща буква, звучащи еднакво или изглеждащи еднакво върху страницата.

– Представете героите сценографски. Можете да “натоварите” всеки от героите със сложна предистория от по 3 страници, но никой читател няма да ви се зарадва. Но също така можете да ги “дарите” с по някой “тик”, който да ги отличава един от друг. Да речем, че единият герой стои сред останалите, които оживено разговарят, но постоянно мълчи. Какво казва неговият дебют за характера му? Той е тих и таи всичко в себе си. Как това може да бъде използвано в една силна история, без такъв герой да бъде просто някой, когото авторът ще изброява като част от интериора в следващи сцени? Вероятно в по-емоционални моменти той губи контрол? В моменти на напрежение и когато всички други са останали без думи, той има какво да каже?

Имате герой, който пуши много, всеки път предлага цигара на някой от останалите (но обикновено на онзи, който няма да си вземе) и обича да се самоизтъква като обвинява останалите в липса на мъжественост и твърдост? Какво казва дебютът му за неговия характер? Мъжкар, но комплексар. Как това може да бъде използвано по-нататък? Може би в по-напрегната сцена той изпада в паника, губи дар слово? Изненадвайте. Не бъдете предвидими.

– Бъдете изрядни в диалога. Диалогът е един от най-добрите и най-лесни начини бързо да характеризирате разнообразни участници в действието. Но вероятно е и най-големият капан на пренаселената сцена. За разлика от простата размяна на реплики между двама герои, където за читателя това е просто едно редуване на изказвания, разговорите между повече замесени може да е доста объркващ. Където и да има най-слаба вероятност читателят да не разбере кой говори, присвоете репликата на съответния герой (“каза Иван”, “каза Мария”) или маркирайте с някакво действие на същия (“– Стига! – Иван удари дъното на чашата си в масата”). Ако е възможно да ги степенувате по някакъв начин, така че да представите по двама герои по едно и също време, ще бъде чудесно. Например да ги вкарвате в диалога постепенно – нека първо заговорят двама, да разменят няколко реплики, колкото читателят да се почувства по-удобно с тях, а след това да добавете още някой? Ако пък с действието или репликата си променят сюжета – още по-добре.

И още няколко хитри идеи за представяне на повече герои наведнъж:

– Именувайте само важните герои. От маловажните никой чак толкова не се интересува – те само изпълняват функция, която е достатъчно запомняща се (“секретарката”, “портиерът”, “съседката”, “касиерката”, “охраната”, “шефът”).

– Ако имате възможност, представете на “първа среща” множеството като група (“семейство Х.”, “11 А клас” и т.н.) и запознайте по-подробно читателя на по-късен етап, когато героите са по-характерни като индивидуални лица и влязат в същинската си роля в историята.

– Помолете за помощ някой от главните герои. Ако читателят е объркан от срещата с толкова много хора, най-вероятно и част от героите ще са, затова едно “Извинявам се, познат сте ми отнякъде, но не се сещам от къде” (в една по-късна сцена) или “Алекс, честито! “Архитект на годината” за втора поредна година, а?” (чудесно представяне с име и важни характеристики) ще свършат прекрасна работа. Дайте шанс на героя, от чиято гледна точка е написана сцената, да си категоризира запознанствата – “Ок, онзи със странния гащеризон е Иван. Този на балкона май е нов, също като мен, личи му по напрегнатия вид и угодната физиономия. Онази, на бюрото до вратата, каза, че е Мария. Как да я запомня? Да! Мария, като братовчедка ми. И без това и двете имат тази отвратителна мания за къси поли!”

 

Това е като в реалния живот. Здрависвате се с няколко нови лица и всеки си казва името. Но докато стигнете до номер 5, вече сте забравил името на първия. И писането ни хем трябва да копира реалистично истинския свят, хем трябва да е интересно и забавно. Като писатели често изпадате в ситуации, които проверяват творческите ви идеи, находчивост и умения. Така че следващия път, когато се окажете пред дилемата “малко страници и много герои”, помнете, че това не е непременно лошо, нито невъзможно. Придържайте се към простото и основното. Въпрос на действия, противодействия, реакции и реплики, отличителни черти и тикове, с които да представите героите си бързо. Независимо от групата герои, от конфликта.