Йордан Йовков: “Аз наистина дълго обмислям работите си, но най-често ги написвам след това независимо от тая предварителна работа. Обикновено за един разказ правя една, че втора, че трета черновка и все имам чувството, че не съм достигнал онова, което търся. Току в един момент ми стане ясно и тогава сядам и написвам работата, без да диря черновките. И тъкмо когато не правя никаква справка с тия черновки, тогава разказът е най-хубав.”