“Разбрах превода, но не и въпроса”

Из романа “Тя и той” на Марк Леви, издателство Colibri. Превод – Петър Герджиков.

“Пол се съсредоточи върху лицето на Те-Хун.

– Добър вечер, радваме се да приветстваме в нашето предаване американския писател Пол Бъртън. За наше голямо съжаление господин Мураками е болен от грип и няма да присъства тази вечер. Пожелаваме му скорошно оздравяване.

– Нормално, всички важни за мен хора се разболяват от грип точно сега, не превеждайте това, моля ви – продължи Пол.

Мия махна слушалката, която си беше сложила, и излезе иззад колисите. Тя потърси режисьора и го помоли да я заведе до гримьорната на господин Бъртън.

– Господин Бъртън – продължи водещият след известно колебание, – книгите ви имат голям успех у нас. Бихте ли ни обяснили какво ви подтикна да прегърнете каузата за защита на народа на Северна Корея?

– Моля?

– Не разбрахте ли превода ми? – попита гласът в слушалката.

– Много добре разбрах превода, но не и въпроса, който ми зададохте току-що.

Водещият се изкашля и продължи.

– Последната ви творба е потресаваща, в нея описвате живота на семейство по време на диктатурата, което се опитва да оцелее в репресиите, наложени от Ким Чен Ун, и всичко това е разказано с изненадваща за чуждестранен писател достоверност. Откъде намерихте материал?

– Мисля, че имаме проблем – промърмори Пол по адрес на преводача си.

– Какъв проблем?

– Нямах възможност да прочета последната книга на Мураками, но мисля, че вашият господин Те-Хун греши за автора, това също не го превеждайте.

– Нямах намерение и не разбирам какво ми казвате.

– Никога не съм писал нещо за севернокорейската диктатура, по дяволите! – въздъхна Пол, като външно остана усмихнат.

Водещият, който не получаваше никакъв звук в слушалката, избърса челото си и съобщи, извинявайки се, че има малък технически проблем, който бързо ще бъде отстранен.

– Не е нито време, нито място за шеги, господин Бъртън – заговори отново преводачът, – ние сме в ефир. Умолявам ви да отговаряте на въпросите по-сериозно, работата ми зависи от това, ще ме изгонят, ако продължавате да се държите по този начин. Трябва да включа микрофона си и да кажа нещо на господин Те-Хун.

– Добре, първо му кажете “добър ден” от мое име и го предупредете за грешката му, единственото, което може да направите.

– Аз съм един от верните ви читатели и не мога да си обясня поведението ви.

– Разбрах, това е заради скрита камера?

– Камерата е точно срещу вас… пили ли сте?

Пол се втренчи в обектива, над който мигаше червен диод. Господин Те-Хун изглежда губеше търпение.

– Благодаря на корейските си читатели – продължи Пол – и държа да им кажа колко се разчувствах от посрещането ми. Сеул е прекрасен град, въпреки че още не съм имал време да го разгледам. Радвам се, че съм тук.

Пол чу въздишката на облекчение на преводача си, който преведе думите му, без да чака.

– Чудесно – заговори отново Те-Хун, – мисля, че разрешихме проблема със звука. Ще задам отново първите си два въпроса на нашия автор, който този път ще ни отговори.

И докато водещият говореше, Пол пошушна на преводача си:

– Понеже не разбирам нищо от това, което ми казва, а вие сте верен читател на творчеството ми, ще ви продиктувам рецептата за яхния на парижкия ми месар, а вие вместо мене ще отговорите на въпросите на господин Те-Хун.

– Не мога да направя подобно нещо – прошепна преводачът в слушалката.

– Държите ли на работата си, или не? Изглежда, че в телевизията мелодичността на изказа е по-важна от думите, не се безпокойте, ще се постарая да се усмихна.

И предаването протече по следния начин. Преводачът превеждаше на Пол въпросите на водещия, докато водещият се стараеше да го пита за книгите, които не е написал, и чийто сюжет упорите се въртеше около условията на живот в Северна Корея; Пол, който непрекъснато се усмихваше, казваше всичко, което му идва наум, в кратки изречения с пауза помежду им. Преводачът, поради невъзможността да превежда несвързани думи, за една вечер се превърна в автор, който отговаряше блестящо вместо Пол.

Кошмарът продължи шейсет минути, но никой нищо не разбра.”

 

Из романа “Тя и той” на Марк Леви, издателство Colibri. Превод – Петър Герджиков.

Още откъси от книгата:

“Не съм аз, а просто жена, която прилича на мене”

Френският писател Марк Леви (р. 1963 г.) е автор на 16 романа, преведени на 50 езика и продадени в над 30 милиона екземпляра в цял свят. Немалко от произведенията му са преведени и на български. Сред тях са “Втори шанс”, “Чувство, по-силно от страха” и “Друга представа за щастието”, издадени от ИК “Колибри”. Прекрасен разказвач, майстор на съспенса, естествения диалог и изненадата, Марк Леви е изключително популярен в своята страна и извън нея. “Тя и той” излиза през 2015 г.

Събира ги сайт за запознанства. Не стават любовници, а приятели. И смятат да останат само приятели… Тя е актриса. Той – писател. Тя се казва Мия. Той – Пол. Тя е англичанка. Той – американец. Тя се крие в Монмартр. Той живее в квартал “Льо Маре”. Тя има много успехи. Той – не чак толкова. Тя дори е звезда. Но той не го знае. Тя се чувства самотна. Той – също. Той я разсмива. Те я правила ред необмислени постъпки. Затова смята, че не трябва да се влюбва. Той – също. В този роман отново се срещаме с героите от “Ами ако това беше истина”. Марк Леви ни въвлича в неустоима и напълно непредвидима любовна история. “Тя и той” бележи голямото завръщане на френския писател към комедията.