Мария Чунчева, издателство “Ентусиаст”: Една от най-честите грешки е “разтягането” на историята

Току що сте приключили с последната редакция на първия си роман. Може да сте от хората, за които самото писане е достатъчна емоция – разпечатвате си ръкописа и го прибирате в чекмеджето, защото следващата ви идея вече чака. Ако сте от авторите, които вярват, че могат да се справят с разпространението на книгата сами, или намерението ви е предимно да я подарявате на близки и приятели, навярно ще се ориентирате към самофинансиране на отпечатване на книгата в печатница. Но за онези, които все така мечтаят за традиционно публикуване с издател, приключението към заветното прегръщане на отпечатаната книга ще започне всеки миг. Защото пътят към публикуването с издателство е тест за издръжливост. Изисква се търпение и упоритост. И не на последно място професионализъм.

Днес, слава богу, доста начинаещи писатели са убедени, че редакторите в издателствата са нормални хора, които не само обичат да четат и имат страст към писането, но и познават трудностите на пазара и какво е нужно, за да представят автора успешно на читателите. За да научим кои са характеристиките на добрия ръкопис, какви са най-честите грешки в кандидатстващите произведения и как протича съвместната работа на редактор и автор по една бъдеща книга, се обръщаме към Мария Чунчева, главен редактор на издателство “Ентусиаст”.

Тя е завършила специалност „Книгоиздаване“ във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ, работила е в почти всяка сфера на книгоиздаването (в книжарница, в литературна агенция), но в крайна сметка е избрала редакторското поприще. Била е редактор в издателствата “Ню медия груп”, “Милениум” и “Слънце”, а от близо 8 години е главен редактор в “Ентусиаст”, където работи от създаването му. Неуморен читател и страстен любител на музиката и киното, тя обича пътешествията (най-вече в страни с топъл климат!), ароматното кафе и хубавото вино, но задължително в добра компания. И е, разбира се, “виновник” за излизането на едни от най-големите бестселъри на издателството на български език.

 

Мария Чунчева: Представянето трябва да ни “грабне” и да задържи вниманието ни

Интервю на Валентина Мизийска

 

Какви са изискванията на издателството към кандидатстващите ръкописи и какво очаквате да ви изпратят авторите с тях?

Нямаме изисквания за форматиране на текста. Държим да има синопсис на книгата, кратко представяне на автора и откъс (или целия текст) на ръкописа.

Четете ли синопсиса преди изпратения за разглеждане откъс на ръкопис или само, ако той ви впечатли?

Да, винаги чета първо синопсиса на книгата и информацията за автора. И ако поне едно от двете ме заинтригува, започвам и самия ръкопис (или откъса). Получаваме изключително много ръкописи и предложения за книги, а както в повечето издателства в България, редакторският екип не е голям. Ето защо нямаме достатъчно време за разглеждане на тези предложения и представянето на книгата се оказва от изключително значение. То трябва да ни “грабне” и да задържи вниманието ни. Тук е мястото да кажа на кандидат-авторите, които ни изпращат просто един прикачен файл с целия си ръкопис и нищо повече, че шансът някой да го отвори е много малък.

Специализирано ли е издателството в определени жанрове?

В каталога на издателство “Ентусиаст” има няколко основни направления: детски книги, книги за тийнейджъри, т.нар. “женски романи” (не задължително любовни), криминална литература, исторически романи и книги на здравна тематика. Не на последно място трябва да отбележа, че работим и с много български автори, които за наша радост се оказват и едни от най-продаваните.

На какви ръкописи гласувате доверие?

Отговорът на този въпрос е донякъде субективен. Дори издателството да има изработени и приети критерии за качеството на текстовете, върху които ще постави логото си, нерядко се случва даден ръкопис/книга да ни изненада и провокира, и дори да не се вписва напълно в нашето портфолио, да решим да му дадем шанс.

Аз лично, когато оценявам ръкопис, искам да си представя ясно публиката, за която е предназначен той. И според публиката вече се опитвам да оценя стила, изразните средства, начина, по който е построен сюжета, как са изградени образите и т.н.

Трудното в редакторската работа е, че понякога даден текст може да не ти допада, да не откриваш нищо за себе си в него, но ясно да виждаш, че той ще се хареса на определена публика. Когато харесваш един текст, е лесно. Разбира се, и редакторите си имаме пристрастия, но мисля, че не трябва да се ръководим само от тях в избора на книги, които да издаваме.

Има ли неща, които се повтарят в ръкописите? Грешки, теми, стил, нещо друго?

Една от най-честите грешки в ръкописите е “разтягането” на историята. Много кандидат-автори смятат, че колкото повече страници са написали, толкова по-сериозно ще изглежда трудът им.

Друго, което ми прави изключително лошо впечатление, е неграмотността (по отношение както на граматика, така и на правопис). Да, по даден текст работят редактори, коректори и те ще изчистят грешките, но смятам, че всеки, който претендира да разказва истории на хората в писмен вид, трябва да има повече от елементарно ниво на грамотност.

Как протича процесът на редактиране? Колко тясно работите с автора, как комуникирате и колко често?

Това много зависи от конкретния автор. Има такива, които ни гласуват пълно доверие, и веднъж предали окончателния текст на книгата, го оставят напълно в ръцете на редактора и коректора.

С други работим с т.нар. “track changes” – опция, която позволява на автора да проследи абсолютно всяка поправка и съответно да се съгласи с нея или да я отхвърли.

С някои от авторите комуникацията е много тясна – от обсъждането на сюжета, до конкретни сцени, диалози и дори думи…

Как поднасяте предложенията си за проблемните места в ръкописа? Чувствителен ли е българският автор към критика?

Пак ще кажа – много зависи от авторите. С някои се работи по-лесно, други са “по-ревниви” към текстовете си. Малцина са обаче онези, които не приемат никаква критика и поправки. Имала съм и такива случаи в практиката си, но за щастие са наистина малко.

Голяма част от авторите, дори да са чувствителни, както казвате, в повечето случаи оценяват, че редакторските поправки са в полза на текста и целят по-доброто му възприемане от страна на читателя. Освен всичко друго, редакторът има за цел да чете текста и да го оценява през погледа и на читателя, който понякога чете разсеяно, не е съсредоточен, често не е особено подготвен по дадена тема, но въпреки това трябва да разбира текста, да му е приятно да го чете и да има желание да стигне до края. Ако авторите повярват в тази роля на редакторите, ще им бъде по-лесно да им се доверят.

Какво се случва, ако в един момент по даден коментар имате разногласия?

Спорим, докато единият убеди другия в правотата си. Или докато намерим компромисен вариант.

Притеснявала ли сте се някога, че авторът няма да успее да се справи добре със задачите, които му поставяте?

Разбира се. Писането, като всяка друга дейност, не е константен процес – има пикове и спадове. Само преди месец авторът може да ви е предал прекрасен текст и ако го помолите да преработи дори само една сцена, в момента може да не му се получи добре. Но не е ли така при всички професии – има си силните и слабите моменти. Но хубавото на нашата работа е, че издаването на една книга не е нужно да бъде на всяка цена и точно в този конкретен момент. Т.е. можем да дадем време и възможност на авторите да опитват, докато не се справят възможно най-добре.

Колко кандидатстващи ръкописа минават през вас на месец? Пишете ли обяснения и откази?

Не си водя такава статистика. Но са много. Авторите много често искат да им пишем рецензии на книгите, когато ги отказваме. Съзнавам, че това би било изключително полезно за тях, но както вече казах, редакторските екипи не са достатъчно големи, за да си позволим да отделяме време за това. Затова на нашия сайт сме отбелязали, че се свързваме само с авторите, чиито ръкописи са ни направили впечатление.

Коя част от работата ви е най-неприятна? И коя е най-любима?

Ако питате повечето хора какво работи един редактор, ще ви кажат: “Ами по цял ден чете книжки”. Много би ми се искало да е така, но за съжаление не е. В нашата работа има и много административна работа – договори със сътрудници, издирване на авторски права, следене на срокове на договорите, отчети към агенти, организиране на целия процес, контакт с печатници, огромна по обем писмена кореспонденция и т.н. Да не задълбавам в подробности. Та ако нещо ми е неприятно, това може би е тази административна работа. Но тя е особено важна, защото регулира процеса.

Любима ми е работата по самите книги – подборът на заглавия (ровене в каталози, в сайтове… Освен това идеите за книги могат да дойдат и от най-неочаквани места), след това четенето на книгите, за да видиш дали “стават”, и накрая редакцията.

Намирате ли време за четене “не по работа”?

Да, намирам. Открадвам си по някой и друг час, за да чета и книги, по които не работя. Близките ми често ме питат защо чета и в свободното си време, не ми ли омръзват книгите, не искам ли да си почина. Ами не, мога да си почивам чудесно и с книга в ръка.

Вашият съвет към начинаещите български писатели, които четат bgstoryteller?

Съвети могат да се дават много. Аз бих им дала само един: Моля ви, прочете книгата на Стивън Кинг “За писането”.

 

“Нашата цел е да извлечем най-доброто от всяка книга, затова обръщаме необходимото внимание на всеки етап от процеса – от подбора на заглавия и редакционната работа до дизайна, маркетинга, рекламните кампании и търговските стратегии” – казват от издателство “Ентусиаст” за себе си. – “Правим това, защото всички ние от Enthusiast обичаме книгите и искаме да дадем най-доброто от себе си в този вълнуващ процес.”

Издателството се гордее с авторите, преводачите, дизайнерите и всички останали свои сътрудници, които счита за важна част от екипа си. В качеството си на издател на световни бестселъри, детски и учебни книги, популярна култура и научнопопулярни издания и не на последно място книги от известни български автори, то предлага на своите читатели подбрани творби на световноизвестни писатели, съвременна художествена литература (включително от писатели дебютанти), криминални романи и исторически трилъри.

“Вярваме, че заедно ще работим успешно за развитието на книгоиздаването и книготърговията, както и за насърчаване на четенето в България”, допълват от “Ентусиаст”.

И екипът на bgstoryteller само може с ентусиазъм да ги подкрепи!