Вашата книга – 2 пъти по-бързо и 2 пъти по-лесно!

Из съветите на Майкъл Хайът.

Цял живот мечтаете да напишете роман. Имате страхотна идея и вярвате, че ще се продава добре, но все не намирате време да пишете. В ума си сте изпипали фабулата, изградили сте героите, “гледали” сте всичко като на филм стотици пъти и познавате всяка реплика от диалога, всяко изречение от повествованието, но просто не намирате начин да изкарате всичко от главата си, докато работите по договор на пълен работен ден и то – нещо, съвсем несвързано с писане… Не е задължително нещата да остават така. Може би и на вас ще са от полза идеите на Майкъл Хайът (блогър, лектор, автор на 9 книги, 6 от които е написал, докато е работил на пълен работен ден), който разработва 12-стъпкова система за постигане на целта, а именно да завършите книгата си два пъти по-бързо и с усилие, наполовина на онова, което ви е нужно. Ето най-важните 6 от тях, приложими за всеки начинаещ писател:

Планирайте времето си за писане.

Знаете ли, вие не сте по-зает от който и да е друг кандидат-писател, който работи нещо друго, но мечтае да има повече време за писане, казва Майкъл Хайът. Защото, според него, хората винаги намират време за онова, което е важно за тях. Определете приоритетите си и ги планирайте. За да напишете книга се изисква дисциплина.

“Дисциплината е способността да се накараш да вършиш нещо, което не искаш да правиш, за да постигнеш резултат, който наистина искаш”, казва Анди Андрюс. Ще има дни, в които ще сядате на бюрото си за писане, но няма да искате да пишете, защото ще искате да излезете, да подремнете или да правите каквото и да е, само не и да се занимавате с писане. И това няма да ви спре да искате резултата – написаната книга. Чудите се къде е изчезнало вдъхновението? А може би то се чуди къде се е дянал писателят? “Вдъхновението не се появява, преди да сте се появили вие” твърди Майкъл Хайът. Онова, което ви съветва, е да седнете на отреденото за писане място, да отворите лаптопа си и да посрещнете вдъхновението.

Реално вдъхновението е емоцията да пишете. Но в края на краищата това, което се планира, е онова, което се приключва. Уредете си писателска среща със себе си, приемете ангажимента сериозно и му отдавайте уважението, което отдавате на останалите си ангажименти. Така че ако някой приятел ви звънне и ви предложи да излезете на кафе, да отидете на кино или да се разходите в часа ви за писане, да можете да му откажете с оправданието за сериозен ангажимент.

И така, определете си времето за писане, отбележете писмено в графика си първите 4 писателски ангажимента и вижте какво ще се случи, когато започнете да държите сериозно на тях.

Открийте оптималната работна среда за писане.

Писането е самотно занимание. Отнася се за всеки писател, който иска да прехвърли книгата от собствената си глава върху документа на компютъра. Но мястото за усамотение може да бъде толкова различно за всеки човек. Едни обичат пълната тишина на затворения си кабинет рано сутрин, два часа преди алармата за събуждане да е вдигнала първия член на семейството за тръгване на работа. Други може да са най-продуктивни и да постигат най-добро усамотение на маса в най-претъпканото кафене. Трети обичат да чуват тиха музика за успокоение и вдъхновение преди да започнат. Независимо дали ще сте вкъщи, в офиса, в библиотеката, открийте мястото и начина да се настройвате там, където има най-малка вероятност да бъдете прекъсван, защото всяко прекъсване нарушава потока на продуктивността. Елиминирайте в максимална степен разсейващите фактори от рода на интернет браузър, Фейсбук, Скайп. Настройте температурата в помещението на 21 градуса или 20 градуса, или 18 градуса, защото ако ви се приспи, ще станете лениви.

Пийте вода. Поддържайте се хидратирани, така че мозъкът ви да работи ефективно.

Хранете се. Но не пица, спагети или нещо сладко, а зеленчуци и чисто месо, за да поддържате оптимално нивото на кръвната си захар и по този начин – да сте фокусирани в работата.

Поставете си цел в писането.

Бъдете конкретен относно дължината на ръкописа си. И за да не кажете, че сте с намерение “да пишете, да пишете, пък то – колкото излезе”, имайте предвид следната статистика за очакваната дължина на книгата в зависимост от типа й:

Бизнес литература – 50.000-60.000 думи

Нехудожествена литература (популярна психология, здраве) – 60.000-75.000 думи

Художествена литература – 75.000-120.000 (защото, когато гората се заинтригуват, те не искат книгата да свършва, затова този вид книги обикновено са по-дълги).

Бъдете конкретен и относно крайния срок за приключване на ръкописа – дори ако възнамерявате да самопубликувате, наложете си да си поставите краен срок, защото без такъв проектът ви няма да има усещане за спешност.

Напишете си писателските цели на достатъчно видимо място срещу бюрото, така че да се фокусирате върху резултата. Например:

цел 12.000 думи – до 15 октомври, или

цел 50.000 думи до 31 декември, или

цел да завърша роман от 75.000 думи до края на февруари.

Ключово е да имате количествено изражение и конкретен краен срок. Това ще движи вашето писане и ще го прави по-бързо.

Първо напишете най-лесната част.

Повечето хора бъркат, че книга се пише в последователността на финалната й подредба – от глава Първа до Финала, но това не е така. Напишете първо най-лесната за вас част. Майкъл Хайът казва, че започването на всеки проект е като задвижването на огромен полет. Отнема много усилия, енергия, ресурси, за да го приведете в движение. Но щом го направите, вече разполагате с импулса. Много хора страдат от заблудата, че е най-добре да започнеш и приключиш най-трудната част, защото тогава работата вече ще е наполовина свършена. Майкъл Хайът ви съветва да започнете с най-лесната глава и да вървете към най-трудната, защото така, приближавайки се към нея, вие ще знаете, че свършите ли най-трудната част, реално ще свършите задачата.

Разграничете писането от редактирането.

Чели сме го къде ли не, но кой ли го спазва. Писателите изливат текст с часове, а на следващия ден го прочитат, пипват тук там или сериозно го редактират, най-малко за да “влязат” в коловоза, и започват да наливат новия обем.

И въпреки това, писането и редактирането трябва да се правят по различно време – не редактирате, преди да сте завършили първия си вариант на историята, а не едновременно. Трябва всячески да устоите на импулса да редактирате, докато пишете. Въпрос на много дисциплина и още повече практика. Вие просто първо трябва да извадите историята от главата си върху белия лист/екран.

Опознайте врага си.

Вашият враг е съпротивата ви. Това е невидимата разрушителна сила, която ви възпира всеки път, когато трябва да подобрите някой аспект от живота си. Ето, вие искате да напишете книга, а съпротивата ви идва под формата на разсейващ фактор. Има 3 стратегии:

Започнете! Всеки се страхува в началото. Как ще стане тази книга, ще я приеме ли аудиторията, каква ще е критиката. Контра мярката е просто да започнете. Не опитвайте да се убеждавате в нещо друго. Просто започнете с най-лесната част от романа.

Фокусирайте се! Несигурни сте. Може би си мислите, че трудно ще намерите издателство или не сте сигурен, дали ще се справите със самоиздаването. Просто забравете всичко това. Фокусирайте се върху следващото по важност стъпало от проекта ви. Напишете следващата глава. Не се притеснявайте за останалото.

Завършете! Съмнявате се. Вероятно се чудите дали притежавате всички онези писателски качества, дали въобще сте се захванал с нещо постижимо. Контра мярката е просто да започнете и да завършите задачата си. Насилете се да го направите.

Страхът, несигурността и съмнението са част от процеса, казва Майкъл Хайът. Разликата между успешните и неуспешните писатели, е че първите са накарали този процес да работи.

Почти всеки от нас има в главата си книга, която може да напише. Светът иска да чуе онова, което имате да разкажете. Просто трябва да го споделите. Дори това да е история, която някой друг вече е чел. Защото вашият опит и прозрения са уникални. Написаната книга отваря врати, включително тази да започнете да писателствате като професия.

Blog: www.MichaelHyatt.com

Facebook: www.facebook.com/MichaelHyatt