Пречи ли писателското его на вашия успех?

Автор: Емма Уелш

Когато бях малка, си представях, че ще стана писател, но не писателя, който мечтая да бъда днес. Копнеех за слава, в идеалния случай – от ранга на Дж. К. Роулинг, и исках хората да говорят за мен като за “велик” творец. Често си представях как някой напълно заслепен от мен интервюиращ взема интервю от мен, в което обяснявах как съм станала известна.

И докато фантазията ми постепенно избледняваше с възрастта – и реалността, – допреди няколко години все се придържах към един много специфичен мой образ с името ми редом до писатели като Силвия Плат и Дж. Д. Селинджър, като си представях как те и други хора проявяват интерес към творбата ми, как студенти плахо изучават произведението ми в колежа, докато се чудят как може някой да напише нещо “толкова добро”.

Не ме разбирайте погрешно. Няма нищо лошо в това да искате онези, които четат произведението ви, да го харесват. Нито е лошо да се надявате трудът ви да е достатъчно добър, че да се асоциира с Великите, на които винаги сте се възхищавали.

Но кое е лошото тогава? Да се обсебите от това името ви на писател да бъде известно.

Съберете с моята идея фикс за писателската ми персона материални неща като награди, желанието хората дълбоко да ме уважават и ето как това малко нещо, наречено писателско его, изведнъж е превзело писателския ми живот.

Отне ми доста дълго време да схвана разликата. Но след като влязох в колеж със специалност кино и английски, преживях доста тежка среща с действителността – когато сценариите ми бяха променяни и адаптирани без разрешението ми, а разказите ми се оказваха задоволително добри, но не и променящи нечий живот.

И просто така, след като видях колко много трябва да наваксвам като писател, това малко нещо, наречено писателско его, изчезна и изведнъж вече не само виждах писането по нов начин – аз вече пишех неща, които наистина ми харесваха!

Това мое прозрение се превърна в моя философия за поставяне на историята преди мен. Това е вярата, която разработих, след като се научих да мисля за това как бих могла да пиша онова, което е най-добро за историята ми, а не за мен, и сега е един от основополагащите принципи на блога ми – E.M. Welsh.

С цялото това бърборене вероятно вече се чудите дали вашето собствено его на писател не е препречило пътя ви, особено след като границата между вашето его и писателската самоувереност е толкова размита.

Признаци, че писателското ви его пречи

В случай, че все още не разбирате какво е писателско его, то е онова, което се случва, когато се фокусирате повече върху себе си като писател, отколкото върху историите, които разказвате. На определен етап от писателската си кариера вие ще се сблъскате с него. Всъщност, може да се сблъскате и повече от веднъж. Ето защо, това – да разпознавате веднага знаците – е от ключово значение, за да гарантирате, че писателското его не саботира живота ви на разказвач! Ето няколко знака, че егото е блокирало уменията ви да разказвате истории:

Признак #1: Придържате се към зоната си на комфорт.

Разбира се от само себе си, че придържането към онова, което ви кара да се чувствате удобно, обикновено не води до велики резултати, в която и да е област. Разбира се, това може и да не се превърне в провал, но определено ще доведе до застой.

И все пак, онова, което може и да не очаквате, е че писането на “лесното”, вместо да предизвиквате себе си от време на време, всъщност дава възможност на писателското его да започне да пречи. Обикновено се случва, тъй като писателското его ви кара да се притеснявате, че ако излезете от зоната си на комфорт, работата ви ще пострада и по този начин името ви на писател ще се опетни. Както разбирате, в сърцевината на проблема стои писателското его, което асоциирате с името си, но в действителност неща като оставането в зоната на комфорт допринасят повече за проблема с егото.

Ако откриете, че сте попаднали в капана да пишете на теми, за които се чувствате 100% сигурни, тогава писателското его започва да пречи като се смесва с нещото, наречено страх, и се прикрива под формата на увереност. Този страх обикновено е по-голям от вашето его. И не винаги е нещо лошо, но е човешки инстинкт.

Но ако искате историите ви да бъдат вечно четени – без връзка с писателското ви име, защото целта да се отървете от писателското си его е да промените фокуса от вашето име към историите, които името ви разказва, – тогава трябва да пропъдите човешкия страх и да предизвикате себе си да пишете по нов начин (нещо, за което ще говоря след малко).

Казват, малко самоувереност не пречи. Но често, когато се придържате към удобството прекалено дълго, навлизате в територията на прекаленото самочувствие, в резултат на което работата ви започва да страда.

(В оригиналната статия Емма Уелш дава линк към работни листове , чрез които можете да започнете да излизате от зоната си на комфорт, да започнете процес по заличаване на писателското си его и чрез които ще успеете да се разберете по-добре. Вижте въпросите от тези работни листове, преведени на български за bgstoryteller след края на статията.)

Признак #2: Фокусирани сте върху материалната страна на успеха.

Както вече сте разбрали, ако ще пишете заради парите, значи сте избрали грешната кариера! Но може и да сте един от малкото късметлии, които живеят добре от писането си. Ако случаят е такъв, браво на вас.

Всеки писател, който може да си позволи да преживява от историите си, изживява писателската мечта и не бива да се чувства виновен за това. Ако обаче сте един от тези щастливци, все пак внимавайте да не се фокусирате прекалено много върху образа на парите и да се вманиачите – нещо, което се случва по-лесно, отколкото изглежда.

Разбира се, желанието да преживявате от писането си не е нещо лошо. Абсолютно човешко е да искаме да правим това, което обичаме, и да ни се плаща за това, така че не бъркайте двете неща. Но съсредоточаването върху материалната страна на успеха може да означава повече от пари – може да означава други неща от рода на награди, премии и други изражения на успеха. И отново, да искате награда не е лошо, но превръщането му в основен фокус на работата ви означава, че писателското ви его отново е взело връх и ви разсейва.

Това е така, защото като автори ние произвеждаме по-добра продукция, когато целите ни се коренят в самоусъвършенстването, било чрез истории, които ни вълнуват, или чрез образи, които сме щастливи да срещнем, а не в неща като награди и пари, които са страхотни придобивки и постижения за отпразнуване, но не бива да бъдат основна причина да пишете или основна цел за вдъхновението ви.

И все пак, ако сте забелязали, че се фокусирате върху твърде ограничения свят на материалното, трябва да се запитате коя е най-голямата причина, поради която пишете. Най-вероятно ще откриете, че има по-добра причина да пишете истории, отколкото материалния успех, но тази причина е погребана под цифри, статистики и следващото плащане.

Признак #3: Повече държите на името си, отколкото на историята си.

Най-вероятно този трети признак пасва най-добре на писателското ви его и ви дава най-точен отговор защо.

Като творци и разказвачи, чиито живот е съсредоточен основно върху желанието да пишем неща, с които се гордеем, най-малкото, което можем да искаме, е хората да знаят имената ни. Въпреки това, да разпознават хората името ви, така че да са в състояние да потърсят и открият нещо, писано от вас, е малко по-различно от това името ви да е популярно.

Подобно на много други неща, между писането и егото ви има граница. В идеалния случай вие трябва да сте в позиция, в която вашето име е източник на историите ви и начин хората да четат повече от този източник, който обичат. И въпреки че не можете да контролирате колко сте популярни и колко известни стават творбите ви, поне можете да контролирате това колко държите на получените награди, на това с какви автори ви асоциират и това колко хора четат книгите ви.

Ключова разлика между двете неща е, че в единия случай на вас ви пука повече за историята, отколкото за вас, а в другия сте фокусирани върху личния си успех, вместо в този на творбите си.

Ще успеете ли да преминете решаващия тест за писателското его?

Няма да ви лъжа. Трудно е да не се хващате за името си като писател. Самата аз понякога се хващам, че си се представям като “най-добрия” автор на нашето време. Мисля колко искам да ме уважават хората, как произнасят името ми, докато ме представят, а после се налага да се дистанцирам и да си спомня, че подобни мисли не само влияят зле на писателските ми способности, защото са разсейващи, но и разрушават емоционалното ми състояние!

Възможно е и да сте нормални и да не си се представяте в ситуации, в които аз често се хващам. И пак писателското ви его да е фокусирано върху името ви, докато би трябвало да сте концентрирани върху това колко добре разказвате историите си. За да го разберете, проведете този последен тест за измерване на егото си (самата аз още не успявам да го премина). Запитайте се следното: ако един ден вашата история е невероятно харесвана и високо ценена, би ли ви пукало дали името ви стои върху нея? (В работните листове на Емма Уелш един от въпросите, на които трябва да си отговорите, е дали ще сте еднакво удовлетворен, ако историята ви излезе с вашето име или е издадена под псевдоним – бел. прев.)

Нямам предвид това, че някой може да открадне историята ви и да се облагодетелства от нея – мисля, че тук можем единодушно да се съгласим, че това би било ужасно, – а че името ви е забравено или непознато, докато историята ви си остава след вас.

Знам, че е трудно за отговаряне. Дори най-добрите от нас биха искали имената си върху произведенията си. Но колкото по-близо стигнете в своето себеотрицание по отношение на историите си, това да ги оставите да съществуват като отделни същества, толкова по-добри ще са те. Всичко това – защото писателското ви его няма да им пречи.

Всъщност, ако се замислите, много истории се помнят повече от своите автори. Разбира се, че знаем кои са Ф. Скот Фицджералд и Дж. К. Роулинг, но когато мислим за историите им, ние се изгубваме в техния свят. И това ги прави толкова специални.

Ако някой читател ви харесва като автор, това е защото харесва историите, които пресъздавате, и иска още като тях за себе си. Това не е алчност. Това е част от връзката между автора и неговите читатели. И колкото по-далеч прокудите егото си на писател, толкова по-добре ще можете да обслужвате тези читатели, създавайки истории, които ги вълнуват и вдъхновяват!

 

Емма Уелш е писател и автор на разкази, романи, сценарии, пиеси и видео игри и можете да откриете всичко за нея на www.emwelsh.com и https://www.facebook.com/emmamwelsh/

Снимка: http://www.alisonwiebe.com/

Вижте още:

Пречи ли ви писателското его? Из Работните листове на Емма Уелш

7 причини, поради които писането ви прави готин пич

Да публикувам ли романа в блога си? Да. Не. Зависи.

Как да подобрите стила си на писане