Открадната ли е идеята ви? Може би.

Автори: Илейн Кук и Лара Зийлин 

Александър Греъм Бел и Илайша Грей кандидатстват за патентоване на телефона в един и същи ден. Алфред Ръсел Уолъс и Чарлз Дарвин формулират теорията си за еволюцията горе долу по едно и също време.

Откраднали ли са идеите си? Плагиат ли е бил Дарвин?

Не, разбира се. Просто са били част от феномен, наречен simultaneous discovery (едновременно откритие)—хрумването на една и съща идея по едно и също време на различни места (описано от Малкълм Гладуел в статия за в. “New Yorker” 2008 г). В действителност историците изказват предположение, че е правило, а не изключение, учени и изобретатели да могат и да имат една и съща идея, независимо един от друг, по едно и също време.

И да, това се случва и с писатели. Ние, ко-авторите на този материал, сме идеалният пример за това. Когато излязоха нашите дебютни романи, ние бяхме двама новопубликувани автори, които никога не се бяха срещали. Но не след дълго наши читатели започнаха да се свързват с нас и да ни информират, че книгите ни съдържат смущаващо голям брой прилики, вариращи от имена на герои до място на действието в Средния Запад и главни герои, борещи се с проблеми, свързани с евангелисткия им произход, избор на колеж и т.н.

Никой от нас не знаеше нито какво да мисли, нито как да реагира. Запознахме се по имейл и започнахме да дискутираме книгите си. Бързо сверяване на графиците ни показа, че един от нас вече е бил във финалната фаза на производството на книгата си, докато другият първи е празнувал публикуването. Живеехме в различни държави. Не споделяхме един и същ критик, редактор или агент. Нямаше никакъв начин която и да е от идеите ни да бъде открадната. И, въпреки че книгите ни имат много общо, те също така много се различават.

За нас “едновременното откритие” беше изключително позитивно. Сега сме приятели и мислим за съвместна работа по бъдещи проекти. Все пак, ние вече мислим еднакво! Но твърде често писатели виждат синхронизираното раждане на идеи като нещо негативно. Те се чудят: Краде ли някой творбата им? Трябва ли да напуснат писателските групи, така че никой да не може да се добере до идеите им? Да се откажат ли от текущите си проекти, защото нещо подобно току що е кацнало на рафта в книжарницата?

Първо, запомнете, че параноята не е здравословен отговор. Ако или когато откриете, че нечия идея ви е хрумнала на вас, имайте предвид следните 3 ключови неща:

Приемете, че кражбата на думи е нещо различно от кражбата на идеи. Много книги съдържат елементи на история и прототипи на герои, които вече са представени в много, много други истории. Ако всичко вече е правено досега, тогава половината от забавлението би било да изведеш позната история или прототип в съвсем нова посока. Какво ще кажете за “Гордост и предразсъдъци и зомбита”, а?

Запомнете, идеята за историята не е ваша. Това как разказвате тази история на страниците е ваше. И конкретните думи, които използвате, са ваше авторско право.

Но ако чувствате, че някой е направил нещо повече от това да напише нещо подобно на вашето произведение – че реално са плагиатствали вашите думи – вече имате опции. Съществуват организации, които защитават авторите и ги информират за техните права.

Не се паникьосвайте, ако засечете идея, подобна на вашата. Това е просто природата на звяра, и агентите и редакторите го знаят. “Винаги съществуват трендове в кандидатстващите ръкописи“, казва Кристин Нелсън, президент на Nelson Literary Agency. Пост-апокалиптични сюжети, гръцка митология и биполярни герои са преобладаващите идеи, които тя вижда през 2011 (когато е писана статията).

Един от нейните клиенти наскоро бе много шокиран, когато романът “Red Pyramid” на Рик Риърдън показва поразително сходство със собствения й проект, върху който е работила година половина. Нелсън посъветвала клиентката си да не се отчайва.

“Казах й да не се отказва от проекта си, ако смята, че нейната работа е напълно автентична и различна от тази на Риърдън”, казва тя. “В края на краищата имаме неограничен брой вампири и ползватели на магии, които са страхотни и не приличат въобще на Хари Потър и героите в ‘Здрач’.” 

Авторката Тера Лин Чайлдс е ОК с факта, че книгата й “Forgive My Fins“ е била е едно от няколкото заглавия за русалки, публикувани през 2011 – тя започнала да я пише преди 4 години, много преди да се появи тази тенденция. В действителност, тя посочва, че е почти невъзможно да се спечели от това, дори да искаш. “Не можеш да следваш тенденция, защото докато я стигнеш, тя вече си е отишла,” казва Чайлдс. “Аз написах два чиклита, когато такава литература се продаваше добре, а сега съм с два ръкописа, които никога няма да бъдат публикувани.“

Ако се окаже, че пишете история, която изглежда да следва тенденция в сюжета, набележете си последните заглавия в тази лудост и прочетете всичко, до което се доберете. Това е най-добрият начин да се уверите, че вашето писане има отличителен глас, открояващ се стил, че продължавате да държите пръста си на пулса на читателския интерес, и да се убедите, че можете да се свържете с редактор или агент заради отличителна творба.

Не разрешавайте на страха да ви спре. Твърде емоционалното реагиране от страх от кражба на идея всъщност може да има обратен ефект. Подобни неоправдани страхове могат да доведат до това авторите да избягват групи за критика, да пропускат контакти, които биха обогатили живота им като писатели, и дори да изпитват неохота да кандидатстват с ръкописите си в издателства.

Ако се окаже, че сте на вълната на споделената идея, било то с вампири, ужаси, екстрасенси, опитайте се да погледнете на това позитивно, а не негативно. Възможно е да има маркетингови възможности за коопериране като например съвместни блогове, съвместно раздаване на автографи или представяния на книги. Ако конкретна идея или концепция е гореща, това е защото има голямо читателско търсене – и, в края на краищата, това е хубаво нещо.

Ползите от това да си част от писателска общност далеч надхвърля всякакви рискове. Защото дори някой да открадне идеята ви, той не може никога да открадне уникалния начин, по който вие разказвате тази история. И ние всички се утешаваме с това.