Доминиращи сюжетни структури в романа

Какво първо ви идва на ум, когато започвате да разказвате история? Редите мисли за последователност от сцени или за етапи от развитието на главния герой? Не че между двете е възможно да се тегли ограничителна черта – все пак намеренията на героя “подреждат” сцените в сюжета, а последователността от сцени е причината героят да се промени.

СТРУКТУРАТА и СЪДЪРЖАНИЕТО на една история са неразривно свързани. Без значение кое с какъв авторитет е пред листа ви, сюжетното развитие и разгръщането на героя са с общ интерес – вашия успех. От вас се иска създаване на съзната цел (онова, което движи действието напред, и е на първи план) и подсъзнателен стремеж (на втори план, което мотивира изпълнителя).

Нека разгледаме един по един всеки от възможните доминиращи елементи на съдържанието и да видим каква структура ни определя.

СТРУКТУРА НА ИСТОРИЯ С АКЦЕНТ ВЪРХУ СРЕДАТА Какво ще стане, ако по време на мисия за междузвездно разузнаване космически кораб претърпи авария и бъде приземен на планета, която по някаква необяснима причина не съществува дотогава на космическата карта? Тя наподобява условията за живот на Земята, но приликите свършват до тук.

Средата е светът – планетата, обществото, времето, семейството, и въобще всички онези елементи, които идват с фазата на създаването на света на една история. Всяка история има среда, в която се развива, и ако историята е структурирана около нея, значи средата е онова, на което писателя най-много държи.

В “Приключенията на Гъливер”, например, изграждането на образа на Гъливер не е бил от такова значение за Джонатан Суифт. Цялата идея е била аудиторията да се докосне до всички онези интересни земи, сред които е пътувал Гъливер, както и да се сравнят обществата им с тогавашното английско и обществата на всичките му читатели някога. Така че би било абсурд да се започне с описание на детството и възпитанието на Гъливер.

Истинската история започва с момента, в който Гъливер се озовава в първата необикновена земя, и завършва с прибирането му у дома. Това е структурата, която винаги следват историите с акцент върху средата. Читателят гледа през очите на пристигащия герой – изследователя, – озовава се на странно място, става свидетел на необичайни неща, вълнува се с него, преживява промяна от всичко това и се връща като нов човек.

“Шогун” на Джеймз Клавел също е история с акцент върху средата: започва с момента, в който един европеец е изхвърлен на брега на средновековна Япония и завършва с напускането на тези земи. От преживяното в Япония той се променя, но не остава там – връща се в своя свят. С развитието на фабулата авторът разказва и други истории – историята на шогуна, например – но независимо колко дълбоко биваме потопени в тези събития, истинският завършек, който очакваме в края на романа, е отпътуването на главния герой от Япония.

Тази структура е много характерна за научната фантастика и фентъзи литературата, но се прокрадва и в други видове романи. Ако докато пишете вашето произведение осъзнаете, че това, на което най-много държите, е онова, което героя ви изследва и открива в създадения от вас свят, то тази структура би била най-добрия избор. Отправната ви точка е ясна – моментът на пристигане на героя, а заключението е, когато той си тръгва (или, когато взема решение да не си тръгне и прибирането вкъщи спира да го вълнува).

 

СТРУКТУРА НА ИСТОРИЯ С АКЦЕНТ ВЪРХУ ИДЕЯТА Какво ще стане, ако безобидна шега на ергенско парти прерасне в нещо ужасно опасно? Ако приятелите, които са те заровили жив в ковчег, загинат в катастрофа няколко часа по-късно? (из сюжета на “Убийствено просто”, Питър Джеймс).

Историите, в които основният акцент е идеята, представляват описание на процеса на търсене и откриване на нова информация през очите на герои, които са тласкани да правят открития. Структурата е много проста: такива истории започват с повдигането на въпрос и приключват с отговора на този въпрос.

Повечето криминални романи следват тази структура. Историята започва с извършването на престъпление. Въпросът, който си задаваме е “Кой и защо го е извършил?” И историята приключва, когато идентичността и мотива на престъпника бъдат разкрити.

В тези сюжети историята на преден план представлява самото разследване на криминалния случай – разкриването на убиеца и предаването му на съд. Криминалната история диктува коя е глобалната нужда, а главният герой се задължава да я задоволи, защото иска справедливост. Чудесен пример за истории от този род са тези на Агата Кристи, където на главния герой – детектив, не му е дадена задача от автора да води вътрешни борби и да задоволява вътрешни потребности от нещо.

Какво се случва обаче, ако на главния герой в подобен жанр му бъден даден облик на човек с потребност да се задвижва и от двигатели с “вътрешно горене”. Вторият план започва да придвижва напред самата идея. Под повърхността на външната цел (първия план на действието) често има и подсъзнателен стремеж, който управлява главния герой/разследващия/убиеца.

Вторият план е предварително добре обмислен избор на самия автор. Героят може да е навън, за да намери изчезнало дете, но и за да докаже на себе си, че е способен да поправи грешките от миналото си, когато не се е справил със задачата да защити човек. Ето че имаме вътрешно желание да изкупи провала си. Героят става плътен, историята – дълбока. Историята на втори план е така добре заложена в основната, че е почти невидима от един момент нататък. Което освен че й дава лукса да бъде “заявена” с кратък спомен, с реплика, с отношение на друг герой към главния, после не изисква непрекъснато поддържане. Тя става невидима (почти подсъзнателна за читателя), но достатъчно добре разбрана – защото ни обяснява, кое мотивира главния герой, кое го кара да е всеотдаен в изпълнението на ролята си като движещ първия план напред.

Във фантастиката структурата е подобна. Историята започва с въпроса: Защо е дошъл края на тази красива древна цивилизация на далечна планета? Защо са изчезнали всичките тези същества, след като са били толкова умни и с такива велики постижения? Отговорът в разказа “Звездата” на Артър Кларк е, че тяхното слънце се превръща в супернова, поради което животът в тяхната система става невъзможен. И, по ирония на съдбата, техните мъдреци разтълкували експлозията на звездата като знак за раждането на Христос. Историята е разказана от името на християнин, който вярва, че разрушаването на красивата цивилизация е било божие дело.

Когато изграждате история с акцент върху идеята, започнете с момента, който е възможно най-близко до първоначалното задаване на великия въпрос, и сложете край възможно най-скоро след като той е получил отговор.

 

Скоро в bgstoryteller – структура на история с акцент върху ОБРАЗА и история с акцент върху СЪБИТИЕТО.

Още по темата за структурата на романа:

Основни компоненти на историята

Основни компоненти на добрата история

Добрата история – още няколко компонента за майстори и ценители