Карти за сцени, или как да организирате и изградите идея за романа си

В главата ви ври от идеи за романа и мисълта за подреждането им в схема направо ви смазва. Или пък имате щрихована идеята за история, но не сте много сигурен до къде ще стигнете с нея. Спокойно. Не сте първият или последният, сблъскал се с проблема по организиране на работата по изваждането на добра история на бял свят. Случва се както на новопристъпващите в бранша, така и на “големите имена”. Ключът за двете ситуации отдавна е открит.

Навярно вече сте усетили приятелското рамо на добрите стари тетрадка или тефтер – незаменима писателска практика до вас винаги да има нещо за писане, за да нахвърляте идеи за историята си в момента, в който ви дойдат на ум. Но когато резултатът е един нарастващ куп от несъвпадащи дреболии, как да организирате тези идеи в съгласуван контур, който да ви води в писането?

Запознайте се с метода на създаване на карти за всяка сцена.

Да речем, че сте в първата ситуация – смазан от многото и различни идеи. За да започнете с метода на картите/сцените, вие трябва да извадите идеите си от тетрадката/тефтера/файла и да ги запишете върху късчета хартия. Дали ще използвате Post-it листчета, ще нарежете обикновен бял лист за принтер на по-малки части или направо ще накъсате празните листи на старо джобно тефтерче, това е без значение – вече имате нов носител на информация, чиито две основни качества ще ви помогнат да продължите по-смело напред. Кои? Първо, картите дават възможност да сменят лесно местата си сред останалите, без това да изисква унищожаване (задраскване) или объркване на останалата картина. И второ, дават ви удобството да ги обхванете с един поглед като се отдалечите от тях. “Само когато се отдалечиш от планината, можеш да видиш истинския й облик” казва Х. К. Андерсен. 🙂

И така, препишете всяка от идеите върху отделна карта. Някои идеи ще бъдат по-общи:

Деси открива папката и я скрива.

Други ще бъдат конкретни:

Павел вижда визитката сред документите на бюрото и я мушва в дланта на Мартин, докато Елена не го гледа.

Ако някоя идея е прекалено дълга за картата, опишете я по-кратко (напр. Павел взема тайно визитката), колкото да я маркирате, а запазете дългата версия (на страницата на тетрадката или на отделен лист) за по-късно, когато работите по истинската сцена. Дори ако някои идеи са само хаотични детайли, а не изпипани сцени, нанесете и тях върху картите. Препишете всички идеи, без да ги оценявате по какъвто и да е начин.

Какъв е случаят, ако за вашия роман имате само една недоразвита идея? От къде ще дойдат картите ви?

“Когато започнах да пиша “A Certain Slant of Light” , – казва Лаура Уитком, американска писателка, за хорър-романа си за тийнейджъри от 2005 г, – “аз се чудех какво би станало, ако дух бъде видян за първи път от човек и то повече от век след като е станал невидим. Тази идея водеше със себе си определени въпроси: Ако някой може да го види, как става това? Защо само някой може да го види? И така, започнах да си задавам тези въпроси и да пиша вероятни отговори върху картите за сцени. Може би младият човек, който може да види духа (който е жена – бел прев.) е като нея. Може би той също е дух и само си се разхожда наоколо в човешко тяло. Това ме отведе към идеята, че имайки тази обща черта, двамата най-вероятно могат да бъдат привлечени един от друг – вероятно дори да се влюбят. Но какво могат да направят? Той е от плът, а тя е дух. Това ме отведе към идеята, че те трябва да й намерят тяло. До тук добре, но сега имах два духа, които се спотайват в тела, и пак имам чувството, че съм зациклила. И така, направих онова, което трябва да направите и вие, когато се почувствате по подобен начин: Запитах се какво друго би могло да се обърка. Какво ще стане, ако тези две наети тела са толкова различни, че обединяването им е почти невъзможно? И какво ще стане, ако истинските духове на тези тела по някое време решат, че трябва да си ги върнат? Това доведе до въвеждането на още карти на сцени – и следващ проблем: Как да примамя на първо време обратно душите, които са изоставили телата? И какво ще стане, ако мъжкият дух може да върне обратно тялото на момчето, преди женския дух да може да върне нейния?”

Без значение колко проста е идеята ви, огледайте я за известно време. Чрез серия от въпроси и възможни отговори една единствена проста идея може да прерасне в цял роман. Задавайте си въпроси, докато си водите бележки: Къде може да се случи тази история? Върху кого ще окаже влияние? Коя година е? Какво иска главният герой? От какво се страхува? Какво може да се обърка? Как нещата могат да се объркат още повече? Скоро ще имате достатъчно бележки, за да започнете да попълвате картите си, и достатъчно карти за да започнете да изграждате романа си по този метод.

Как да работите с картите – да ги организирате, да търсите и запълвате “пукнатини” в сюжета, да създавате ситуации и развръзки и да изграждате схема на сюжета – очаквайте скоро от bgstoryteller.