Добрата история – още няколко компонента за майстори и ценители

Навярно достатъчно често ви се е случвало да слушате събеседник, да гледате филм или да четете роман, в които от един момент нататък се чудите какво се опитват да ви кажат и накрая решавате, че сте си загубили времето. Често в тях структура, състояща се от увод, изложение и заключение, е налице. Възможно е и да добивате представа, че някой отчаяно се мъчи да се справи с обстоятелства, да се извърши трансформация (характерна черта на добрия разказ), но да не успявате да се ангажирате достатъчно, да се влюбите в разказа и само да търсите повод да приключите с ангажимента си към разказвача.

В повечето книги, статии и семинари за писането няма да пропуснат да ви отбележат, че основните компоненти на добрата история не е клишето “начало-среда-край” и ще ви запознаят със значението на обстановката около героя, кризисната ситуация, която трябва да преобърне света му и да го предизвика, ескалирането на напрежението, откритията и изводите му по пътя към постигането на целта и неизбежната му промяна. Но сигурно пак ще се намерят такива от вас, които ще посочат произведения, които уж се характеризират с всичко изброено, и пак са недостатъчно дълбоки, ангажиращи и устремени към краткосрочната ни памет.

Тогава, коя е тайната на писането на история, която да въвлича читателя в дълбините си и да го кара да се чувства почти ощетен от преминаването на средата й, защото краят й е все по-близо? Кои са елементите, които ще го накарат да се чуди какво би могло да бъде happy end в нея, след като доброто разрешение за героя реално би го ощетило в друг аспект? Кое би наредило книгата ви в списъка със заглавия, след които трудно нещо друго се подхваща? Е, няма ясна формула за това.

Но ви предлагаме още 4 компонента на добрата история, които истинските майстори използват и които страстните читатели ценят.

Компонент 1: Добра идея.

На първо място на вас ви трябва добра история. Да, има и романи, в които реално не се случва кой знае какво (а как разбирате това – когато уж много сте харесали книгата, а изпитвате затруднения да я разкажете), и пак са добри, но колко са те? И от колко читатели ще бъдат оценени? Трябва ви нещо вълнуващо или, дори да е стандартно като действие, да го осветите в нова светлина чрез погледа на героите ви върху него.

Отчаяна съпруга среща любовта на живота си. Археолог открива нестандартен античен съд. Малко момиченце се изгубва в голям търговски център… Може и да не ви звучи кой знае колко атрактивно, но и не очаквайте читателите да видят в историята ви оригиналност, която предварително не сте се постарали добре да заложите.

Не допускайте клишето да диктува действието. Дайте на историята си дух, специфичност и оставете героите си да се справят с това предизвикателство сами, без да им налагате баналността на нещо четено. Историята трябва да вълнува, а как вълнува тя? Когато читателят я припознае. А той я припознава, едва когато я опознае и открие за себе си нов начин за справяне с обстоятелствата в собствения си живот.

Компонент 2: Повече гледни точки.

Имайте също така предвид, че и в реалността няма кризи, които да засягат само един човек. Всеки, който има някакво сериозно отношение към друг, преминава малко или много през неговата криза, бива засегнат или променен от нея, и дори в действията му на второстепенен персонаж промяната на главния герой му се отразява. Може би в тази връзка е добре да подчертаем, че фабулата не е просто нещо, което се случва в историята ви. Тя е пътешествието към трансформацията/промяната.

Заложете повече герои, които да имат какво да губят. Повече съдби. Повече гледни точки. В най-прости линии – повече умове, в които да имате причина да влизате, за да изградите многопластова история, драматизъм и напрежение. Това че Миа е решила най-накрая да напусне съпруга си, не променя само нейния живот. На съпруга й също ще му се наложи да изпита последиците от изоставянето. Родителите й ще бъдат изправени пред въпроси на познати и ще трябва да дават обяснения за нещо, което уж засяга само дъщеря им. Шефът й ще забележи промяната в нея и има много мисли, които можем да му пъхнем в главата по този въпрос. Децата й ще изживеят промяната по свой начин и може да се окаже, че това ще се отрази обратно към Миа – тя ще изпита съмненията след решението си, раздвоението от мисълта дали не трябва да се опита да поправи нещата или да продължи напред на цената на всички усилия.

Компонент 3: Баланс в стила.

Всеки автор върви със стила си. И както има различни стилове, така са и различни почитателите им. Ако все още не сте го разбрали: в днешния забързан свят читателите ни също стават по-забързани и ценят своето време. Малко са онези, които ще могат да отделят дни и вечери подред за да четат автор, само от любов към изискания му изказ и ще прощават липсата на действие, защото харесват метафорите и дългите му описания. Във времето на телевизията, киното и социалните мрежи читателят няма нужда от такива подробности, каквито хората преди половин век са имали, за да си представят как изглежда героя – с какво е бил облечен, включително дантелките на белите чорапки, и какъв е нюанса на златистата му коса. В днешно време читателят, освен да развихри въображението си в тази насока, има нужда от свободата да не го направи, защото за него е важно какво се случва. Най-кратко: иска повече да знае накъде тича Александър, отколкото от кого му е плетения пуловер в цвят охра и маншети с цвят капучино.

Динамика. Придвижване на историята напред. Всяка сцена трябва да разкрива нещо ново, без значение колко малко ще е то – дали ще е черта от героя, дали ще е нова улика, водеща към разкриването на убиеца, дали ще е нова стъпка напред в себеопознаването на персонажа, но при всички случаи ще бъде крачка напред в разгръщането на историята в посока нейната кулминация.

Не занимавайте читателя с неща, които нямат отношение към историята. Дали героят е получил четворка в трети клас, ако ще и единствена да е била тя, нас като читатели не ни интересува и не желаем да му съчувстваме. Освен ако това не е променило отношението му към живота и конкретно към нещата, на които той ще държи в момента.

Кратки параграфи и повече “бяло” на страниците. Провокативни реплики, неочаквани обрати или разкрития в края на всяка глава, за да държите очите на читателя отворени и за следващата глава. Не му давайте повод да си каже: “Ох, слава богу, отърва се на косъм, но от тук нататък мога да го прочета и утре”.

Компонент 4: Преподайте урок.

А какво по-хубаво от това, някой ден читателите ви да споделят “това го знам от една книга”. Не е нужно да помнят детайли от историята ви, но е възможно да ползват знание, придобито от страниците й, в живота си. Научете ги на нещо. Поведение или интелект на някое животно, медицинска информация или лечение, обяснение на социално или научно явление. Така че да оставят книгата ви по-богати.

Нещо повече. Не случайно едни от първите произведения за анализиране, с които запознават децата в училище, са басните. Кратка форма, проста история и ясна поука. Утре децата може и да не помнят съдържанието на баснята, но ще употребяват поговорката на място, ще са научили нещо за живота. И може би всеки от нас като читател сериозно оценява книгите, които са го накарали да се замисли, да анализира собствения си живот и поведение, да преоцени приятели/колеги/близки, след четене на книга, която го е предизвикала да извлече поуката за себе си. “Тази книга ми отвори очите за бедността на хората в третия свят”, “онзи роман ме научи, че у всеки човек се крие нещо добро”, “онзи разказ ме разтърси, вече гледам по друг начин на просещите хора”. Не малко признание за един автор, нали?

Защото в крайна сметка писателите не драскат самоцелно някакви си случки. Случките им са добри, не толкова когато са нестандартни и оплетени, а когато разказват за нещата от живота и преподават важни житейски уроци, карат ви да мислите за персонажите им, но и за себе си и вашата философия на живот. Дори седмици след като им отредите място на етажерката с любимите си книги. Защото истинската причина някой читател да възкликва “не знам как бих започнал друга книга”, е това.

Прочетете още:

Основни компоненти на историята

Основни компоненти на добрата история