Колко важен е външният вид на героя?

Ако кажете, че един външен вид не може да е толкова важен за успеха на някакъв си герой, до голяма степен ще бъдете прави. Все пак това не е реален човек, на който се налага да се бори с истинския живот, и авторът е този, който играе ролята на Господ – подрежда съдбата му, в зависимост от това… колко го обича.

Не е нужно главният герой да е с неотразима красота – дори ще бъде пагубно, ако държите той да е представен само с това преимущество, както и да бъде подчертавано то при всеки повод. Представете си красавиците от списанията, за които всички имаме едно на ум, че може би Бог им е дал, но и им е взел – знаем какво и от къде. Осъзнаването на външната красота в такава степен би предположило или използването й, за да постигаш личните си амбиции по лесен начин (а има ли лесен начин, няма конфликт), или в комплекса, че непознатите те преценяват по вида ти и те подценяват в други области, което пък те мотивира да си по-добър във всичко, но пък, мамка му, кой би ти дал шанс да се докажеш и… така нататък. По-добре дарете героите си с нещо повече от външен вид, достоен за завиждане. Освен че ще спестите неудобството им, ще ги направите по-земни. Читателят обича да се олицетворява с герои, от които авторът не е направил всичко да го дистанцира.

Дайте на героите си симпатичен вид, но не прекалявайте с него. Дайте им по-скоро някаква характерност – дефект, придаващ им особен чар – леко крив нос, по-широки рамене (за жена), несъвършенство в подредбата на зъбите, прекалено слабо тяло, късогледство (очила), коса, която трудно овладяват и им пречи. Използвайте “комплекса” им, за да ни ги опишете, за да ги припознаем като несъвършени още на пръв поглед, и се съсредоточете в действието.

Тук е моментът да обсъдим как и къде е уместно да опишем външния вид на героя. От една страна не върви да засипете читателя с болезнено подробно описание при първото му споменаване по име. От друга пък не е добра идея и да отказвате да го “покажете” в началото, а по-нататък да сюрпризирате читателя с описание на коренно различен индивид от този, с който те вече “работят” в представите си. Ключът към описанието е балансът. “Маркиране”, щриховане като начало, а после… се придържайте към него. Нито ще е необходимо някъде да ни описвате в детайли всяка бръчица, история на белег и да подчертавате прическата му, нито ще е необходимо да ни представяте облеклото му при всяка нова среща с него. Читателите – първо – имат въображение и – второ – нямат време да се разсейват с вида на някой.

Ще ви е интересно да прочетете:

Характеристики на покоряващия образ

Способност да мисли – характеристика на добрия образ

Отношенията между героите, или изграждане на достоверни образи